Дори човек като нея, напълно лишен от умения за общуване, по законите на статистиката от време на време успяваше да направи нещо както трябва.
Мястото на разкопките, от което си беше тръгнала предния ден, вече приличаше на малък, опасан със стени град. Всички краища на района бяха оградени със закачени една за друга метални прегради. В горния и долния му край имаше по един вход, пред който стояха на пост по двама полицаи. Останалите обикаляха около оградата, на такова разстояние един от друг, че да не се изпускат от поглед. По стандартите на Ким районът беше отцепен безупречно и тя беше доволна. В горния край на периметъра беше обособена зона за журналисти, но тя видя, че представителите на медиите вече бяха започнали да се разпръсват по цялото протежение на оградата. Бяха издигнати две бели тенти; една около изкопа и още една, където хората от техническия екип да съхраняват оборудването си.
Ким се отправи към първата тента, но се оказа неподготвена за гледката на скелета в изкопа — както и за чувството, което я обзе след това. Беше ходила на много местопрестъпления; беше виждала тела във всички възможни фази на разлагане, но това пред нея бяха просто кости. Когато по тях имаше някаква тъкан, сякаш можеха да върнат човека на семейството му, все едно имаше някого, когото да погребат и да оплакват. Но костите бяха анонимни и безлични; като основите на сграда без архитектурните особености на самото здание, които да го отличат от всички останали. Ким осъзна, че тази мисъл изобщо не й допадаше.
Беше шокирана и от размерите на скелета, който заемаше много малко място.
— Няма ли дрехи? — каза Ким, когато специалистката по съдебна археология застана до нея.
— Добро утро, инспектор Стоун — отвърна Сърис.
Да, тя винаги пропускаше тази част.
— За да отговоря на въпроса, състоянието на останките не означава, че не е имало дрехи. Означава единствено, че в момента няма такива. Различните материи се разлагат за различен период. Зависи колко време са били под земята. Памукът може да изчезне за десетина години, докато вълната може да остане непокътната десетилетия наред.
Сърис се обърна към нея.
— Не бях съвсем сигурна, че ще се върнеш.
И двете отстъпиха назад, когато служителите от техническия екип започнаха да правят снимки от всички страни. По дължината на костите беше поставена жълта маркировка.
— Вчера не успяхме да си побъбрим — каза Ким.
Сърис прибра един кичур коса, който беше паднал пред лицето й.
— Не предполагах, че си падаш по бъбренето, но нямам нищо против… На двадесет и девет години съм, необвързана и нямам деца. Любимият ми цвят е жълтият. Умирам си за чипс с вкус на пилешко и когато не се занимавам с плетки, служа доброволно в резерва на въоръжените сили.
Сърис направи пауза, преди да добави:
— Добре де, излъгах за плетките.
— Това е чудесно, но не отговаря на въпроса ми.
— Тогава задай въпроса.
— Доколко си квалифицирана за тази позиция? — каза Ким, без да трепне.
Сърис се опита да прикрие усмивката си, но очите и светнаха.
— Преди осем години се дипломирах като археолог в Оксфордския университет. След това работих четири години по различни археологически проекти, предимно в Западна Африка, после се върнах и взех дипломата си по криминалистика, като през последните две години се опитвах да се наложа в една предимно мъжка професия. Звучи ли ти познато?
Ким се засмя с глас и протегна ръка към нея:
— Радвам се, че ще работим заедно.
— Благодаря. И така, след като костите вече са изровени, очаквам пристигането на антрополога, с когото ще обсъдим как да ги извадим. Трябва да се уверя, че няма да подкопаем или да надкопаем, докато работим.
Ким
— Извинявам се — трябва да внимаваме да не изкопаем прекалено много или прекалено малко пръст, докато освобождаваме костите от земята.
Изражението на Ким не се промени.
Сърис се замисли за момент, преди да продължи с обяснението:
— Добре, представи си земята като тухлена стена. Всеки ред тухли е определен период от време. Ако изкопаем твърде много земя, рискуваме да навлезем в събития, които не се отнасят до нашия случай, и да се сдобием с грешна информация.
Ким кимна разбиращо.
— След като извадим костите, ще започнем да отсяваме почвата за веществени доказателства…
Зад тях се разнесе трети глас:
— А, инспектор Стоун, искам да ви запозная с един човек.
Ким разпозна гласа на Кийтс — любимият й патолог.
— Инспектор Ким Стоун, това е доктор Даниъл Бейт. Съдебният антрополог от Дънди, който по време на разследването ще работи както тук, така и в моята лаборатория.
Мъжът, който й подаде ръка, беше с пет сантиметра по-висок от Ким и с фигура на атлет. Имаше ясно изразена челюст и черна коса. Изумително зеленият цвят на очите му ярко контрастираше със смуглата кожа на лицето му.
Последва размяна на формалности между Сърис, Кийтс и новопристигналия. Ръкостискането му с Ким беше стегнато и енергично.
