Доктор Бейт веднага започна да обикаля около изкопа и Ким се зае да го изучава. Не приличаше на учен. Фигурата му би подхождала повече на човек с професия, която изисква физически труд на открито. От друга страна, с джинси и яке беше естествено да създава такова впечатление.
— И така — каза Кийтс. — Тук са и тримата души, необходими за разкриването на този случай. Един, който да открие веществените доказателства, един, който да разгадае тяхното значение, и още един, който да сглоби цялата мозайка и да ни посочи убиеца.
Ким не му обърна внимание, а застана до доктор Бейт.
— Има ли нещо, което можете да ни кажете на пръв поглед?
Той потърка брадичката си.
— Да, със сигурност мога да потвърдя, че в изкопа има кости.
Ким въздъхна.
— Е, това го виждам и сама, доктор Бейт.
— Разбирам, че искате да получите информация веднага, но тъй като още дори не съм докоснал костите, не съм готов да изкажа някакво мнение, преди това да се случи.
— Роднина ли ти е? — обърна се тя към Кийтс.
Кийтс се засмя.
— Знаех си, че ще си допаднете.
Тя се обърна отново към доктора.
— И все пак, не може да нямате някакви предположения.
— Добре, мога да кажа, че това клето създание е било заровено тук най-малко преди пет години. Тялото на възрастен човек се разлага напълно за период от десет до дванадесет години; тялото на юноша се разлага двойно по-бързо.
— Първият стадий на разлагане се нарича автолиза, по време на който се разпадат телесните тъкани под влиянието на ензими, отделяни от самото тяло. Вторият стадий се нарича гниене, по време на който под влияние на микроорганизмите в почвата се разлагат и меките тъкани. Впоследствие всички тъкани се превръщат в течности и газове.
— Често ли ви канят на гости, докторе? — попита Ким.
Той се засмя:
— Извинете ме, инспектор Стоун. Наскоро се върнах от центъра за съдебна антропология в Ноксвил, щата Тенеси, където телата са изложени на различни разлагащи фактори, за да се изясни…
— Полова принадлежност?
— Ще трябва да ме заведете на вечеря, преди да стигнем до половите въпроси, инспекторе.
— Изобщо не ми е смешно. Някакви предположения?
Той поклати глава. Тя завъртя очи към небето.
— Нека позная. Все още не сте имали възможност да огледате тялото в лабораторията.
— Опасявам се, че и това няма да е от особена полза. Промените в костната система, свързани с половата принадлежност, при юношите все още не са настъпили. Ако жертвата е на шестнадесет до осемнадесет години, бихме могли да разпознаем пола според измененията в структурата на пелвиса, но всеки по-млад индивид би бил предизвикателство за повечето учени, ако разполагат само с кости.
— Това означава ли, че има и други начини?
— Има методи, с които може да се извлече ДНК от зъб, така че да се получи информация за хромозомите X и Y, но те са скъпи и отнемат много време. Много по-лесно е да се определи възрастта на един юноша, отколкото пола. Разполагаме с подробни таблици за развитието на костната и зъбната система, както и за степента на свързване на черепните плочи. До края на деня ще имате приблизителната възраст.
— А ако трябва да отгатнете? — настоя тя.
Бейт се обърна към нея и я погледна. Погледът му беше напрегнат и предизвикателен.
— Представете си вие да трябваше да отгатнете датата, часа и мястото, на които ще арестувате убиеца.
Ким остана невъзмутима.
— Професор Плъм, в библиотеката, на осемнадесети този месец, четвъртък, в единадесет часа. Въпреки че не попитахте, в ръката си ще държи свещник.
— Аз съм учен, така че не мога да гадая по този начин.
— Но със сигурност бихте могли да си направите извод от…
— Кийтс — провикна се той над главата й. — Моля те, избави ме от този разпит, преди да си призная, че съм отвлякъл детето на семейство Линдбърг[5].
Плътният му шотландски акцент се стори на Ким някак в разрез с типичната за региона реч, която се чуваше наоколо. Ако затвореше очи, можеше почти да си представи, че слуша гласа на Шон Конъри. Почти.
— Знаех си, че ще си допаднете — обади се самодоволно Кийтс. — Даниъл, кутиите току-що пристигнаха.
Ким се отдръпна към края на изкопа, когато пристигнаха още няколко специалисти с прозрачни кутии в ръце. Вече не можеше по никакъв начин да различи членовете на различните екипи и беше особено доволна, че Досън щеше да остане на местопрестъплението вместо нея. Ако трябваше да се разправя още малко с непреклонния доктор, нямаше да е чудно, ако самата извършеше някое убийство.
— Нов приятел ли си намери? — попита Брайънт.
— И още как — страшно забавен тип, да знаеш.
— Както повечето учени?
— О, да — и му го казах.
— Не се съмнявам. Вероятно веднага си му станала любимка.
— Не мога да кажа със сигурност.
Брайънт се захили.
— Не се чувстваш уверена да разчиташ емоционалните реакции на хората, така ли, началство?
— Брайънт, защо не си…
— Не, не, не! — извика доктор Бейт и влезе в изкопа.
Гласът му беше висок и настоятелен. Всички спряха да вършат това, което бяха започнали.
Той коленичи на дъното на изкопа, точно до човека, който беше работил върху черепа. Сърис влезе в изкопа и приклекна до доктора.
