Ким се усмихна с благодарност и той затвори вратата зад гърба им.
Щом излязоха пред портата, Брайънт се обърна към нея.
— Какво ти стана? Не видя ли как се промени, когато започнахме да разпитваме за момичетата? Нямаше търпение да ни разкара.
— Не е това, което си мислиш, Брайънт.
Ким пресече улицата и се обърна, за да огледа къщата. От всичките седем само тази имаше аларма, поставена на видно място на фасадата. Право към портата бяха насочени инфрачервена светлина и сензор за движение. Ким беше забелязала втори сензор, който покриваше задния двор, както и двуметровата ограда, покрита с шипове.
За обирджиите не беше обичайно нарочно да се изправят пред предизвикателството да проникнат във възможно най-добре защитената къща. А Ким не вярваше в съвпаденията.
Брайънт се намуси.
— Нямаш представа какво си мисля, защото не ми даде възможност да разбера. Той се притесни, началство.
Ким поклати глава и започна да се изкачва по хълма.
По средата на пътя се размина с Даниъл Бейт, който водеше кучето обратно към колата си.
— Ей, инспекторе, не можеш да се откъснеш от мен, а?
— Мога и още как, докторе — отвърна тя, без да забавя крачка.
— Началство, какво става, по дяволите? — настоя Брайънт, когато стигнаха при колата си. — Обикновено не избягваш предизвикателствата. Този тип беше адски притеснен, а ти просто си тръгна.
— Точно така направих.
— Още малко и щеше буквално да ни изрита.
— Така е, Брайънт, щеше.
Тя се обърна и го погледна над покрива на колата.
— Защото трябваше да смени мръсната пелена на петнадесетгодишната си дъщеря.
Домът за възрастни хора беше образец на симетрия. От всяка страна на фоайето имаше по една стъклена преграда. Вдясно от Ким имаше малък празен офис, а вляво от нея се намираше стая с няколко бюра и една жена, облечена с черна тениска. Охраната.
— С нещо да помогна? — каза жената.
Или поне така предположи Ким, защото събеседничката й стоеше зад стъклената преграда, която ги разделяше.
— Може ли да разговаряме с един ваш пациент?
Жената неразбиращо вдигна рамене. Ким посочи плъзгащите се врати, но жената поклати глава и произнесе само с устни: "Само по спешност".
Ким се почувства така, все едно бяха затворени в някаква камера за обеззаразяване. Тя посочи двойката врати от вътрешната страна.
Жената кимна и на свой ред посочи към една отворена книга, поставена вдясно от прозореца. После описа с ръка няколко заврънкулки във въздуха. Ким предположи, че това беше покана да се регистрират.
— Кажи ми пак колко сме напреднали в комуникациите — измърмори Ким към Брайънт.
Те вписаха имената си и зачакаха да ги пуснат.
Когато най-сетне влязоха, Ким веднага забеляза две ясно обособени групи.
Вляво бяха физически по-стабилните пациенти. Един-двама обикаляха наоколо с проходилки, няколко други седяха надвесени напред в своите кресла с високи облегалки и разговаряха помежду си. Откъм телевизора се чуваше гласът на Филип Скофийлд, който бърбореше нещо за управление на личните финанси. Някои от обитателите на дома се бяха обърнали и гледаха право към тях; все пак бяха непознати лица.
Отдясно не се чуваше почти нищо. Една медицинска сестра обикаляше и раздаваше лекарства от количката си. Никой не се обърна да погледне към тях.
Жената от охраната излезе от стъклената си клетка. Точно над лявата й гърда беше окачена табелка с името й: "Кат".
— С какво мога да ви помогна?
— Искаме да разговаряме с една от настанените тук, казва се Мери Андрюс.
Кат неволно вдигна ръка към лицето си.
— Нейни роднини ли сте?
— Детективи от полицията — отвърна Брайънт.
Той продължи да говори, но жестът на жената накара стомаха на Ким да се свие от неприятно предчувствие. Бяха закъснели.
— Съжалявам, но Мери Андрюс почина преди десет дни.
"Преди всичко това да започне", помисли си Ким. "Или точно когато е започнало."
— Благодарим ви — каза Брайънт. — Ще се свържем с патолога.
— С каква цел? — попита Кат.
— За да ни каже нещо повече за причината за смъртта й — обясни Брайънт, но Ким вече се беше обърнала.
Тя бутна вратата, но беше заключено.
— На Мери Андрюс не беше извършена аутопсия. Беше неизлечимо болна от рак на панкреаса, така че смъртта й не беше голяма изненада за никого. Нямаше причина да подлагаме семейството й на подобно преживяване, затова я изпратихме направо в "Хиктънс".
Ким нямаше нужда да пита къде са я изпратили. Всички знаеха погребалното бюро в Кредли Хийт. Служителите му погребваха местните жители от 1909 година насам.
— Мери Андрюс имаше ли посетители през въпросния ден?
— В дома имаме общо петдесет и шест пациенти. Извинете ме, но не мога да си спомня.
Ким долови неприязън в гласа й, но не му обърна внимание.
— Имате ли нещо против ние да проверим в книгата за посетители?
Кат се замисли за момент, после поклати глава. Натисна един зелен бутон, който отвори вратата, и Ким се върна обратно във фоайето.
Тя се зае да разлиства страниците, докато Брайънт придържаше вратата отворена с крака си.
— Сър, ако не оставите вратата да се затвори зад вас, ще се включи аларма.
Брайънт подви опашка и излезе обратно във фоайето.
