Сине мой,
Слънцето е застанало високо на небето. Откъм полетата чувам смях и врява, но те звучат толкова далечни и почти нереални, сякаш си въобразявам. Надзирателят на робите твърди, че тази година гроздовата реколта е добра. Обаче дали аз самият ще успея да опитам от виното, което ще направят от нея, е друг въпрос. Грижовната ми робиня намаза гърдите и гърба ми с някакъв легендарен благовонен мехлем, който е донесла от родното си място — Ликия. После ми помогна да стигна от спалнята до терасата, където съм в момента, и ми донесе гарафа с вино и купа с маслини. Разказвал ли съм ти за нея? Обгрижва немощното ми старо тяло с любов.
Докъде бях стигнал с разказа си? Колкото и да е странно, помня миналото много по-добре от случилото се през изминалите няколко дни. Юдея… Точно така! Задачата, която ми повери Пилат!… Нямах никакъв опит в ровенето в мистерии и намирането на отговори на загадки, които никой не разбира. Но смея да твърдя, че още от дете съм надарен с добрата комбинация от любопитство и логическо мислене. Осъзнах, че за да разбера какво се беше случило наистина, трябва първо да поговоря с възможно най-много от замесените в случая хора. След това ме чакаше отделянето на точните наблюдения и искрените размисли от лъжите, измислиците и недоразуменията, като така щях да стигна до истината.
Първо реших да разпитам майката на Исус, Мария, и възрастния ѝ съпруг Йосиф. Заминах за село Назарет в Галилея заедно с отряд войници. На това малко място живееха между петдесет и сто души. Намерих Йосиф и Мария в бедняшка къща заедно с най-малките им деца. Доколкото разбрах, по-големите били напуснали дома. През всичките тези години Йосиф се прехранвал като дърводелец, но вече не беше годен за работа поради възрастта и телесните си болежки. И той, и Мария видимо се притесниха, щом научиха за задачата ми. Когато ги попитах дали те са майката и бащата на осъдения на смърт, тя се смути. Едва тогава разбрах, че бащата на Исус бил друг, а този на останалите деца — Йосиф. Отначало тя ми каза, че името на въпросния баща бил Гавриил. После поясни, че той не бил бащата, ами някакво крилато божествено създание, играещо ролята на пратеник. Ние бихме го нарекли
Мария беше в края на четиридесетте, но все още беше красива. Имаше лъскава тъмна коса, която бе започнала да посивява. Очите ѝ блестяха като скъпоценни камъни. Тя, разбира се, говореше с голяма нежност за сина си, но и за останалите си дванайсет деца. Каза, че бил особено близък с двама от апостолите: Симон от Капернаум и Юда от Кариот. Прекръстил Симон на Канара, а другият бил специално избран, за да осъществи плана на бога, който бил баща на Исус. След разпъването Мария приготвила благовонни масла и мехлеми. Докато траел шабат, си почивала, както гласял законът. След това отишла при гроба на Исус на зазоряване през първия ден от седмицата заедно с още една Мария, наричана Магдалена, защото била от село Магдала. Напълно сериозно заяви, че той ги чакал там. Съвсем жив. „Ами очите му?“ — възразих аз. Лично бях видял, че птиците ги бяха изкълвали. Мария ми се усмихна. „Защо на вас, римляните, ви отнема толкова много време да повярвате в думите на пророците? — попита после. — Пътищата Божии са неведоми“.
Съпругът ѝ Йосиф не каза почти нищо. Беше мълчалив човек. Освен това бе полусляп, недочуваше, бавно схващаше и бе много по-възрастен от съпругата си. Когато видях беззъбата му физиономия, ми стана жал за нея. Едва ли е била на повече от четиринайсет или петнайсет, когато е родила за първи път, а той сигурно е бил много по-възрастен. Дори и да беше разбрал нещо от разговора ни, нямаше какво да добави. Спомена Исус само няколко пъти, наричайки го „онова момче“.
Шпионите на прокуратора бяха открили другата Мария в родното ѝ село Магдала. Вместо да заповядам да я доведат в Йерусалим, реших да я потърся в дома ѝ заедно с отряда. Магдала е съвсем малко рибарско селце, разположено на един хълм край Галилейското езеро. Къщата, в която Мария живееше с родителите си, представляваше по-скоро колиба, направена от тухли и глина. Тя беше потънала в дълбока скръб и носеше черно. Разказа ми, че Исус я бил спасил от седем зли духа, след което му станала вярна последователка. Обичала го от цялото си сърце. Широката ѝ черна роба не можеше да скрие факта, че е бременна, но кой знае кой беше бащата. Не видях каква връзка може да има това със задачата ми, така че не я разпитах по въпроса. Тя каза, че известно време била сгодена за Юда, но се скарали след една случка в Бетания. Купила скъпо благовонно нардово масло с пари от касата, за която отговарял той. После намазала Исус с него и Юда побеснял. Каза, че впоследствие осъзнала, че просто ревнувал. Не могъл да разбере целта на това пилеене на мехлема. По-добре да дадели парите на бедните. Скарал ѝ се, но Исус я защитил. Благодарил ѝ и заявил, че винаги щяло да има бедни, независимо колко пари им дадели. След тази случка тя отхвърлила Юда и се влюбила в Исус. Той бил и по-умен, и по-дружелюбен от него. Толкова си приличали на външен вид, че можели да бъдат близнаци. Тя отблъсна опитите ми да разбера дали с Исус са били любовници, или просто е била влюбена в него, използвайки обичайните за тази секта неясни изказвания. Въпреки това потвърди историята на майка му за това, че богът им го бил възкресил от мъртвите. И този път изтъкнах загубата на очите му. Тя обаче или не разбра въпроса, или не искаше да отговори. Каза само, че Бог бил вдъхнал живот на тялото му. С присъщото за влюбените жени обожание заяви, че бил съвършен от главата до петите. Да го разбираме както щем… Уморен съм и ми трябва почивка.
