Сине мой,
Вчера на надзирателя на робите му се наложи да нашиба един от тях с камшик. Става въпрос за един инатлив младеж от племето на херуските, който бил хванат
В предишното си писмо съвсем накратко ти разказах за срещата си с родителите на Исус и с Мария от Магдала. Един от сподвижниците му — за които сега се твърди, че са били дванайсет, а всъщност бяха много повече — се казваше Симон, син на Йона и брат на Андрей. Именно той отсече ухото на един от стражите в Гетсиманската градина. Разказах ли ти за това? Първоначално се прехранвал като рибар в Капернаум, един гарнизонен град при Галилейското езеро, немного далеч от Магдала. Бил женен, но когато Исус го повикал, изоставил и съпругата си, и лодката си. Когато отишъл при него, той го кръстил Кифа, което на неговия език означава Канара или Петър. След разпъването Симон Петър, както вече ще го наричам, избяга обратно в родния си град. Тъй като така и така бяхме в онези краища, отидох до дома му. Оставих го да си мисли, че е обвинен в подкрепа на бунта в Йерусалим и отсичането на ухото на един от стражите на върховните жреци в нощта, в която заловихме Исус.
Симон Петър беше странен човек. Не можах да го разгадая. В единия момент изглеждаше настъпателен и самоуверен, а в другия — притеснителен и сдържан. Реших, че е почтен човек. През първите няколко часа действително се опита да отрече, че познава човек на име Исус, но накрая реши да спре с лъжите. За да спечеля доверието му, му напомних, че можех да го обвиня в отсичането на ухото на стража още в Гетсиманската градина. Леката ми заплаха го предразположи. Но едно трябва да призная: изискваха се усилия, за да разбереш какво мисли наистина. По време на разпита заяви, че Исус бил синът на еврейския бог. Но не вярваше, че щял да страда и да умре заради хорските грехове. Смятал, че щял да стане цар долу, на Земята, а не в отвъдното. Искаше му се да вярва в думите и учението му, но ме остави с впечатлението за човек, който отчаяно се опитва да го напасне към собствения си мироглед. Хем заявяваше, че е негов сподвижник, хем се отричаше от него. Ужасно объркващо. Сподели ми, че Исус направил дванайсетте апостоли част от някакъв божествен план. Всеки от тях щял да бъде възнаграден за това на небето. Когато обаче го попитах за този план, започна да говори с недомлъвки. Заяви, че Исус бил слязъл на Земята в качеството си на месия и че трябвало да умре, за да избави нас, хората, от всичките ни грехове и вината ни. Дори Симон Петър не успя да ми обясни нещата по разбираем начин. Доколкото разбрах, беше все едно Марс, синът на нашия бог Юпитер, да се пожертва в битка в името на всичките си войници, пречиствайки ги от всичките им злодеяния. Нещо от този род. Не разбрах каква е логиката. Тази вяра ми е непонятна и до ден днешен. Отново го попитах в какво се е състоял онзи план. Не биваше да го правя. Симон Петър започна да говори за милостта на своя бог и за Исус, който бил истински Божи син и който говорел на езика на вечния живот. Такива думи използваха сподвижниците на този човек. Божествена милост? Език на вечния живот? Не разбрах абсолютно нищо от това възвишено многословие. Но останах с впечатлението, че според апостолите богът им имал някакъв план, който включвал Исус и с който той и Юда били напълно запознати. Юда бил обещал да помогне.
Ужасяваща и странна възможност се разкриваше пред очите ми. Все още не виждах цялостната картина, която щеше да се появи впоследствие и в която, въпреки абсурдността ѝ, имаше някаква вродена логика. И все пак се досещах, че е станало нещо, което никой от нас не беше забелязал. И че въпросните събития изобщо не се дължат на случайно стечение на обстоятелствата или божествена намеса, а са част от хитър план. Накрая зададох няколко въпроса на Симон Петър за отсичането на ухото на стража, както бях длъжен. Той отрече да е виновен и заяви, че сигурно някой друг го бил направил. Изглеждаше изненадан и не на последно място облекчен, когато реших да не го задържам. Доколкото знам, известно време е живял в Капернаум. После се е преместил в Рим, където за мое учудване бил провъзгласен за глава на църквата на Исус и епископ на града. Дочух, че бил екзекутиран много по-късно по времето на император Нерон, но това е съвсем друга история.
В следващото си писмо ще ти разкажа какво всъщност се случи след разпъването на Исус и предполагаемото му възкръсване три дни след това.
