— Исус е бил палестински евреин, живял през I век — отбеляза Козимо. — Така че вероятно е изглеждал като повечето палестински евреи по онова време. С оглед на това, което знаем за мъжете, живели в Юдея тогава, следва да предположим, че не е бил много висок; може би само метър и шейсет. А теглото му? Може би около петдесет-шейсет килограма. Вероятно е имал тъмен, златист загар, тъмнокафяви очи и гъста тъмна коса. Може би е имал голям нос.
— Откъде идва представата ни за външния му вид? — попитах аз и си отговорих сам: — От изобразителното изкуство! Още през IV век е бил представен като дългокос мъж с брада. Защо? Художниците никога не го били виждали. Използвали за прототип начина, по който са били изобразявани гръцките и римските богове и най-вече Зевс. Всеки народ иска да представи боговете и пророците си като идеализирани версии на хората, които го съставляват. Целта на художниците не е била да увековечат Исус в буквален и преносен смисъл, а да го изобразят така, както теолозите биха искали да гледаме на него: като лидер, крал и дори бог. Сега, когато си го представяме, го виждаме като висок и красив ариец113. Прилича на филмова звезда.
Дадоха думата на пълна жена, облечена в лятна рокля на цветя. Репортер от „Гардиън“.
— Нали не сте се хванали на номер от типа „Писма до Сенека“? — кисело попита тя, сякаш се надяваше да не знаем за какво говори.
— Имате предвид серия от писма, предполагаемо написани от Пилат до приятеля му Сенека Млади — хитро парира Козимо. — В тях той подробно описва годините, които е прекарал в Юдея, и изобщо не споменава Исус.
— Всъщност наистина съществува серия от писма, написани от Пилат до Сенека — добавих аз. — За съжаление, те изобщо не споменават Исус. Човек лесно би си помислил, че Пилат не се е интересувал от него. Писмата, за които говорите, са част от колекция от писма, предполагаемо открита в Акуила през 1309 година след едно земетресение. Тази колекция била изпратена в Константинопол през 1381 година и преведена през 1643 година. Но както всички знаем, „Писмата до Сенека“ не са истински. Представляват епистоларен роман, написан от британския журналист Уилям Пърсивал Крозие. Искал да покаже какво
Козимо продължи толкова елегантно, че човек лесно би си помислил, че сме го планирали и репетирали:
— За да отговорим накратко на въпроса ви: не, по нищо не личи писмото да е фалшиво. Фактът, че е било в гроба на Ириней, епископа на Лион, потвърждава автентичността му.
— Защо Юда би се оставил да го разпнат вместо Исус? — попита репортер от „Нюзуик“.
— Религиозен фанатизъм — предположих аз.
— Доброволно се е оставил да го убият заради същите религиозни убеждения, от които са били водени християнските кръстоносци и днешните ислямисти, които извършват самоубийствени бомбени атентати — добави Козимо.
— Сигурно си е мислил, че мъките, които ще понесе на кръста, ще му спечелят вечен живот в рая — предположих аз.
Един нисък, пълен мъж, облечен в сив костюм — редактор на „Кетолик Тиолоджикъл Дайджест“ — попита дали написаното в писмото отговаря на християнското разбиране за изкуплението.
Двамата с Козимо се спогледахме. Нито аз, нито той бяхме особено наясно с това разбиране. За щастие, редакторът продължи, без да дочака отговор:
— Според тази хипотеза Исус е приемал доброволната, самопожертвователна смърт за нещо хубаво, нали така? Както знаем, темата за самопожертвователната смърт е най-застъпена при Анселм.
След това впери поглед в нас.
Преглътнах. Знаех само, че Анселм Кентърбърийски е бил архиепископ от края на XI век, известен със създаването на доказателството за съществуването на Бог. Не знаех много за разбирането за изкуплението, но доказателството беше по-лесно за обсъждане. След това се оплетох в аргументи, които сигурно биха объркали и студенти последен курс в Норвежкия теологичен университет.
— Каква въобще е връзката между доказателството за съществуването на Бог и разбирането за изкуплението? — почти нападателно попита редакторът.
За щастие, модераторът беше разбрал, че нито аз, нито Козимо бихме могли да се измъкнем невредими от по-нататъшното обсъждане на това разбиране, и даде думата на една репортерка от „Ройтерс“. Тя искаше да знае какво би означавал послеписът на Пилат за християнската представа за възкръсването.
— Ако Исус не е възкръснал, централната догма на християнството би се сринала — отговорих аз. — Щом Бог не го е съживил, той е само историческа личност и философ, който проповядва морал. Велик мъж, разбира се, но не и бог.
Следващият въпрос зададе друга жена, професор по история на религията в Кеймбриджкия университет.
