— В един послепис в писмото до императора Пилат разказва за случка, свързана с Исус и Юда, която той самият нарича абсурдна — започнах аз. Гласът ми все още беше неуверен, но прозвуча студен и чужд през високоговорителите. — Не е знаел, че със събитията, които описва, ще си спечели незавидно място в световната история.
Изчаках, докато жуженето в залата утихне.
— Признава, че се е оставил да го убедят да осъди Исус на смърт. За него това е било маловажен случай. Пише, че неохотно — тук наблегнах на тази дума — се е съгласил да го разпне.
Отново направих пауза.
— След това разказва, че са плъзнали слухове за възкръсването на Исус. Затова наредил на един от легионерите си да разбере какво се е случило.
Обходих с поглед изпълнените с очакване лица.
— Твърди, че мъжът, когото са заловили, осъдили и разпнали, не е бил Исус, както са си мислили. А Юда.
Публиката ахна високо. По уплашените погледи на хората си личеше, че осъзнават значимостта на това, което току-що бях казал.
— Точно така — продължих аз, — мъжът, който е бил разпнат на Голгота, не е бил Исус. А Юда. — Тук направих пауза за засилване на ефекта. — Така че Исус е бил видян жив след това просто защото не е бил разпнат.
Минаха няколко минути, докато публиката се успокои и можех да продължа.
— Исус и хората му лично са планирали залавянето, разпъването и възкръсването. Целта им е била една: да го обожествят.
Отново се наложи да направя кратка пауза.
— Историческите източници не разкриват какво е станало с Исус. Но онези от вас, които са чели книгите ми, знаят, че намерих гроба му в раннохристиянската църква „Льо Лю“ в Безие преди повече от двайсет години. И че после открих и гроба на биологичните му родители.
Отстъпих крачка назад, след което Макнамара подкани публиката да задава въпроси. От тази част се страхувах. Изникна цяла гора от ръце. Служител от отдела за връзки с обществеността на МНД, който изпълняваше ролята на модератор, посочи една репортерка от „Таймс“.
— Откъде сте сигурни, че писмото е истинско? — попита тя.
Добър въпрос. Понечих да отговоря, но Алекзандър, който вероятно смяташе, че двамата с Козимо сме го засенчили, взе думата:
— Изследователската група, която се е занимавала с писмото, разбира се, знае за съществуването на апокрифи, псевдоепиграфи и фалшифицирани документи и писма от времето на Късната античност и Ранното средновековие. Този документ е напълно различен. Първо, радиовъглеродното датиране и технологичните анализи показват, че и пергаментът, и мастилото са от времето на Исус. Второ, всички исторически особености на писмото — от печата на Пилат Понтийски до откритията на лингвистичните анализи — подкрепят твърдението ни, че е истинско.
— Още през III век християнският апологет Тертулиан намеква за съществуването на непознато писмо, в което Пилат споменава Исус — вмъкна Козимо. Той знаеше точно такива неща. — Същата препратка се вижда и в Делата на Петър и Павел, псевдоепиграф, написан през V век.
Забелязах обърканите погледи на много от репортерите и обясних, че псевдоепиграфът представлява труд, за който погрешно се твърди, че е бил написан от библейска фигура.
Модераторът посочи висок, мършав мъж, който се представи като редактора на „Крисчън Аполоджетик Дайджест“. Той сложи ръка пред устата си, прокашля се и попита:
— Ако това е вярно, значи никой не е знаел как изглежда Исус. Той все пак е бил известна личност в Йерусалим, нали така?
— А бил ли е наистина? — отвърна Козимо. — Говорим за времето преди появата на телевизията и интернета. Тогава не са имали „Гугъл“, „Уикипедия“, „Фейсбук“ и Инстаграм. Не е имало вестници и списания. По времето на Исус са знаели за хората само на думи, а не как изглеждат.
Взех думата:
— Според Библията Юда е трябвало да посочи кой е Исус, като го целуне. Това доказва, че хората не са знаели как изглежда. Ако е бил известен, целувката е нямало да бъде нужна. Нито еврейските, нито римските стражи са знаели как изглежда. За тях е бил само един от многото местни подстрекатели.
— Можем да предположим, че някои членове на върховния съвет на евреите са знаели как изглежда — вмъкна Козимо. — Но при сблъсъка със стражите в Гетсиманската градина и той, и Юда може да са получили синини, рани, сцепени устни и отоци по лицето.
— В Библията има съвсем малко информация за външния вид на Исус — отбелязах аз.
— Това не е вярно — възрази редакторът. — Според Откровение на Йоан — започна той, придавайки на гласа си свещенически патос, — „(…) приличаше на Човешкия Син (…), а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед (…), а гласът Му беше като на много води“.112
По тона му си личеше, че застава зад всяка една дума.
— Това описание — възразих аз — се отличава с религиозна идеализация и не може да се използва.
