Да, помисли си той и този път си го представи съвсем ясно. Виждаше се как тича, а унищожените му ръце пламтят. Можеше да подуши сляпата паника на тълпата, да чуе гръмовно отекващото заекване на кръстосания огън. А после, преди завинаги да склопи очи, щеше да види сина на Танга, проснат по очи върху мрамора, а кръвта му щеше да струи от дванадесет отделни рани.
Да, помисли си той. Да. Само след секунди.
Напевното нареждане изведнъж секна. Като един служителите се обърнаха с лице към тълпата. Като един цялата тълпа се вдигна на крака.
Опита се да тръгне напред и усети, че някой го задържа, после го вдига във въздуха. Две огромни ръце обхванаха гърдите му, други две мускулести ръце притиснаха собствените му ръце отстрани и бавно започнаха да го притискат.
— Накъде така, а, господин Кренек?
Кар захвърли безжизненото тяло на нещото и застана мирно пред Толонен.
— Не зная какво му стана, сър. В първия момент му нямаше нищо. В следващия от него остана ей това.
Толонен се изправи неуверено и се приближи до нещото. Гръдният кош и ръцете му бяха добре обинтовани и въпреки болкоуспокояващите, които бе поел, му беше доста трудно да диша. Имаше две счупени ребра и изметната раменна става. Инак бе излязъл голям късметлия. По-голям късметлия от Ноченци. В момента майорът беше в интензивното и се бореха за живота му.
Сега, почистен и в нова парадна униформа — празният ляв ръкав бе закопчан с безопасна за туниката — Толонен отново бе поел командването. Щом погледна копието, усети как целият му гняв отново се надига на повърхността.
— Кой го е пуснал това вътре? Кой е заповядал да се затворят портите?
Кар леко сведе глава.
— Маршал Киров, сър. Той предположи, че експлозията в стаичката е убила последните копия. Ставаше късно, а през портите трябваше да минат още хиляди гости…
— Мамка му! — гърдите на Толонен се надигаха и спускаха рязко, по лицето му се изписа мигновена болка. Как може Киров да е толкова глупав? Как може така идиотски да рискува живота на Танга? Значи, няколко хиляди гости се чувствали неудобно… Но какво бе това в сравнение с оцеляването на Танга?
Киров по принцип му беше началник. Бе избран за маршал от Съвета на генералите едва преди шест месеца и при спешни случаи имаше правото да се намесва и да поема командването, но за стореното сега от него нямаше никакво извинение.
Толонен потръпна.
— Благодаря ти, Кар. Оттук нататък аз ще се оправям.
Гледаше как големият си тръгва, съзнавайки, че по своя собствена инициатива Кар вероятно бе спасил Танга. Той сам се бе сетил да вземе копие от записа на онова, което бе станало в стаичката. Сам бе идентифицирал по досиетата двамата, които се бяха „съединили“ с подобен опустошителен ефект. После самичък бе проследил брата, Йозеф Кренек, бе разбрал какво представлява и какво е намислил.
Слава на боговете — помисли си Толонен. — Този път ги бихме.
Генералът повдигна лицето на мъртвото тяло с върха на ботуша си и пак го пусна. Този имаше съвършена прилика с оригинала. Вероятно беше най-добрият от всичките. Жалко. Сега никога нямаше да разберат как точно е станало всичко.
Извърна се и махна на адютанта си. Младежът веднага притича и му помогна да седне.
— Кажи на майор Крьогер да поеме командването — той включи моторчето на стола. — Трябва веднага да видя Ли Шай Тун.
Свечеряваше се. Последните слънчеви лъчи се изкачваха по източната стена и си отиваха от Ю Хуа Юан, превръщайки градината на Имперския град в огромно квадратно блюдо, пълно със сенки. Яркоцветни хартиени фенери осветяваха бамбуковата горичка и висяха на въженца над осеяните с лотоси езерца и под стрехите на чайните. Птичките в клетките пееха своите сладки, предизвикани от наркотици песни в сплетените древни клони на смриките. Под тях прислужниците сновяха сред гостите с кани вино, ликьори и подноси с лакомства, а стражите шао лин стърчаха покрай стените и сред скалите като призраци.
Ли Юан гледаше всичко това отвисоко, от мраморната тераса. Усмихна се. Цялата церемония вече бе привършила. Под него, отдясно, двойката се движеше непринудено сред гостите — Хан Чин говореше разпалено, а до него Фей Йен мълчеше, свела скромно очи.
Видя как баща му се засмя и протегна ръка, за да махне бяло цветче, заплело се в тъмната коса на Хан, после се обърна и прошепна нещо на чичо му Ли Юн-Ти. Атмосферата беше весела, почти лекомислена и изпълнена с чувство за облекчение, че нещата са се развили по този начин. И все пак само преди час всичко бе много различно. Ли Юан бе присъствал на разговора между баща си и генерала.
Никога не беше виждал генерала толкова разярен. Наложи се баща му да използва всичките си умения, за да успокои Толонен и да го убеди да не се разправя сам с Киров. Но бе видял и как се разтрепери баща му, когато с такава сигурност се бе оказал прав за „копията“, както бе разгневен от глупостта на Киров. Щом се изправи пред своя генерал, той с усилие контролираше лицето си.
— Моля те, не предприемай нищо, Кнут. Остави това на мене. Киров е човек на Уей Фен. Веднага ще говоря с Уей Фен.
