— Историята е такава: император Яо измислил УЕЙ ЧИ, за да упражнява ума на сина си Тан Чу и да го научи да мисли като император. Дъската, разбираш ли, е карта на самото Чун Куо — на древното Средно царство на ХАН, — обградено от изток от океана, на север и на запад — от пустини и обширни планински райони, а на юг — от джунгли и море. Значи дъската е Земята. Камъчетата — хора или групи хора. Отначало дъската, както и Земята, е чиста, неподелена, но после пристигат хората, нарастват на брой, дъската се изпълва. Бавно, но неумолимо тези групи се пръсват по Земята и окупират територии. Но територията е ограничена — на дъската могат да се завземат само определен брой точки. Конфликтът е неизбежен. Където групите се срещнат — избухва война: война, в която трябва да победи най-силният и най-умният. И така играта продължава, докато дъската се изпълни и най-малкият конфликт се разреши.
— Ами когато дъската се напълни, а идват още камъчета?
Де Вор се вгледа в него и отмести поглед.
— Както казах, това е древна игра, Тон Чу. Ако аналогията не може да продължи, то е защото ние променихме правилата. Ще е различно, ако ограничим броя на играещите пулове, вместо да ги трупаме, докато дъската се разцепи под тежестта им. Ще е по-добре, ако дъската е по-голяма, нали така?
Чен мълчеше и гледаше как Де Вор отпива за втори път от купичката. СЕГА СЪМ СИГУРЕН — помисли си той. — ТИ СИ. ЗНАМ, ЧЕ СИ ТИ. НО КАР ИСКА ДА БЪДЕ СЪВСЕМ СИГУРЕН. НЕЩО ПОВЕЧЕ — ИСКА ТЕ ЖИВ. ЗА ДА МОЖЕ ДА ТЕ ЗАВЕДЕ ПРИ ТАНГА И ДА ТЕ ГЛЕДА КАК КОЛЕНИЧИШ И МОЛИШ ЗА ПОЩАДА.
Де Вор остави купичката си на подноса, но този път задържа дланта си отгоре й в знак, че не иска повече. После погледна Чен.
— Знаеш ли, Тон Чу, понякога си мисля, че тези две неща — ЧА и УЕЙ ЧИ — наред с коприната са най-висшите точки на културата ХАН — той отново се разсмя, но този път със студен, подигравателен смях. — Помисли си само, Тон Чу. ЧА, УЕЙ ЧИ и коприна! И трите — на по 4500 години! И оттогава какво? Нищо! Нищо! Само стени!
Нищо — само стени. Чен допи своя ЧА и върна купичката на подноса, който му протегна момичето. След това постави камъчето си и пред следващия половин час нищо не каза — съсредоточил се беше върху играта.
Отначало му тръгна добре. Изгуби няколко пула и направи няколко банални грешки. Резултатът изглеждаше забележително равен и изпълнен с увереност в способностите си, той се замисли какво ли е искал да му каже Кар с това, че Де Вор бил майстор на УЕЙ ЧИ. Но после нещата се промениха. На четири пъти той беше почти убеден, че е пленил пуловете на Де Вор, и то така, че няма как да се измъкне. Всеки път изглеждаше така, че е оградил с два камъка цяла група — отначало в ПИН, на изток, в долния ляв ъгъл на дъската, после в ЦУ, на север. Ала всеки път бе принуден да гледа със зяпнала уста как Де Вор променя всичко само с един-единствен неочакван ход. И тогава започваше яростно да отстъпва; вече не обкръжаваше, а беше обкръжен, бореше се отчаяно да спаси групата си, която само преди няколко хода изглеждаше непобедима, на някакви си два хода от победата.
Той бавно гледаше как позициите му падат от всички страни, докато най-накрая примирено сви рамене и хвърли черното камъче, което държеше, обратно на подноса.
— Няма смисъл.
Де Вор за първи път задържа поглед върху него.
— Така ли? Предаваш ли се, Тон Чу?
Чен сведе глава.
— Тогава ще имаш ли нещо против да разиграя отново тази позиция?
Чен се засмя изненадано. Позицията бе загубена. С четиридесет, може би дори петдесет пула. Безнадеждно загубена. Той отново сви рамене.
— Щом желаете, ШИ Бергсон…
— А ти какво желаеш, Тон Чу? Чувам, че си искал да станеш полеви надзирател.
Чен сведе глава.
— Така е, ШИ Бергсон.
— Тази работа добре се плаща. Два пъти повече, отколкото печелиш сега, Тон Чу.
ДА — помисли си Чен, — АМА ЗАЩО ТОГАВА НИКОИ НЕ Я ИСКА? ЗАЩОТО ТОВА Е МНОГО НЕПОПУЛЯРЕН ПОСТ — ДА СИ ПОЛЕВИ НАДЗИРАТЕЛ, КОГАТО НАЧАЛНИКЪТ СИ ТИ, ЕТО ЗАЩО. И ЗАТОВА СЕ ЧУДИШ ЗАЩО ЛИ Я ИСКАМ.
— Точно затова искам тази работа, ШИ Бергсон. Искам да поспечеля малко пари. Да си уредя дълговете Горе и отново да изкача нивата.
Де Вор се облегна и за известно време впери поглед в него, после се наведе напред, взе едно черно камъче от подноса и го тропна на дъската.
— Добре. Ще го обмисля. Но, първо, можеш да ми направиш една услуга, Тон Чу. Преди две нощи някой е нахлул в склада и е откраднал три щайги с ягоди, вече опаковани за изпращане на един от моите клиенти от Първо ниво. Разбираш колко ме притесни това — той изсумтя и погледна Чен в очите. — В плантацията има крадец, Тон Чу. Искам да откриеш кой е и да се оправиш с него. Разбра ли ме?
Чен се поколеба за миг, изненадан от това неочаквано нареждане. След това осъзна, че ако иска да се доближи достатъчно до Де Вор и да осигури на Кар доказателството, няма избор. Наведе глава.
— Както кажете, ШИ Бергсон. Ами като се оправя с него?
Де Вор се засмя.
— Тогава ще изиграем още една игра, Тон Чу, и ще си поприказваме за бъдещето ти.
