Когато селянинът си отиде, Де Вор се приближи до екраните, дръпна завесата и включи екрана, който го свързваше с Бердичев в Камарата.
— Как е? — попита го той, щом лицето на Бердичев изплува на екрана. Бердичев се засмя бурно.
— Още е много рано да се каже, но май успяхме. Хората на Фар ни подкрепиха, а пък Легистката фракция нещо се мотае. Бароу изчисли, че ни трябват само още двадесет гласа и край с ветото на Седмината.
Де Вор кимна.
— Това е добре. Ами после?
Бердичев се усмихна.
— Значи подочул си нещичко? Е, това е моята изненада. Само стой и гледай. Повече няма да ти казвам.
Де Вор прекъсна връзката. Дръпна завесата и се приближи до дъската. Този селянин, като си помислиш, не беше лош играч. Не чак толкова стимулиращ, наистина, но пък доста забавен, особено във втората част на играта. Следващия път ще му даде девет камъчета. Огледа ситуацията. Черните печелеха с един-единствен камък.
А пък що се отнася до Бердичев и неговата „изненада“…
Де Вор се засмя и започна да разчиства дъската. Все едно можеше да скрие такова нещо. Албиносът бе последното нещо, с което би го изненадал Сорен. Но въпреки това се възхищаваше на Сорен за предвидливостта и куража — да направи онова, което бе направил. Когато Седмината разбраха за изследванията. И когато видяха крайните резултати…
Погледна към покритите със завеса екрани. Да, самият ад щеше да се развихри, когато Седмината открият какво точно гласи Сорен Бердичев. А най-приятното беше, че всичко е съвсем законно! Всичко — в пълно съответствие с конституцията! Нищо не можеха да направят.
Но ЩЯХА. Беше сигурен. На него оставаше да го предугади. Да надуши какво тъкмят и да действа пръв.
А в тази игра нямаше по-добър от него. В цялото Чун Куо нямаше по-добър.
— Ей, виж, Сорен! Виж го Ло Ю-Хсиян! — засмя се Кларак и заля с вино ръкава си, но изобщо не забеляза — беше се вторачил в огромните екрани горе.
Бердичев погледна накъдето му сочеше Кларак и се подсмихна доволно. Показваха едър план на Старшия представител.
— Богове! Май ще викаме сърдечния хирург!
Камерата се обърна бавно по редовете и се видя, че бурният гняв, изписан по лицето на Ло Ю-Хсиян, се отразява като в огледало в цялата тази секция на Камарата. Обикновено спокойните патриции ревяха и тресяха юмруци, а очите им щяха да изскочат от яд.
Дъглас се приближи, застана зад Бердичев и го потупа по гърба.
— И не могат нищо да направят! Браво, Сорен! Страшен си! Мислех си, че няма да доживеем деня, когато…
Отново избухна тържествуващ смях сред мъжете, събрани в галерията, после Дъглас призова към ред и нареди на прислужниците да донесат още чаши — искаше да вдигне наздравица.
— За Сорен Бердичев! И за „Нова надежда“!
Две дузини гласове повториха наздравицата; две дузини мъже отпиха и отправиха изпълнени с възхищение погледи към човека в средата на кръга.
Сорен Бердичев наклони глава, след това е усмивка се обърна към наблюдателния прозорец и впери поглед в сцената долу.
Онова, което се разиграваше в Камарата, беше безпрецедентно. През всичките години, откакто тя съществуваше, не се беше случвало нищо подобно. Дори убийството на Пьотър Леман не я бе разтърсило така яростно. Поражението на опита на Седмината да наложат вето — ход, предназначен да ограничи полетите на „Нова надежда“ в пределите на Слънчевата система — бе достатъчно необикновено, но онова, което последва, беше направо смайващо.
Резултатът от вота бе посрещнат с диво тържествуване. Фракцията, противник на ветото, бе победила с мнозинство от сто и осемнадесет гласа. После духовете се успокоиха, низшият секретар Бароу тихичко се приближи до трибуната и започна да говори.
Отначало повечето депутати изобщо не слушаха какво говори Бароу. Все още продължаваха оживено да обсъждат резултата от гласуването. Но един по един те млъкнаха и цялата важност на онова, което говореше Бароу, завладя редовете.
Бароу предлагаше с две трети мнозинство да се приеме специално предложение. Предложение за съставяне на обвинителни актове срещу определени членове на Камарата. Очерта подробностите на разследването, проведено от тайно съставен подкомитет в Камарата — разследване за корупция, незаконна практика и присвояване на незаконни такси.
Тук той млъкна и вдигна поглед от листа. Посрещна го пълна тишина.
Бароу се обърна с лице към една определена секция в Камарата и започна да чете списък с имена. Беше стигнал само донякъде — а списъкът беше дълъг, когато шумът от пейките на ХАН заглуши гласа му.
Всяко име в списъка беше на ТАИ — на „джоб“; положението и верността им бяха купени и платени от Седмината. Това дори повече и от отхвърлянето на ветото върху звездолета бе пряко предизвикателство към авторитета на Седмината. Беше равносилно на декларация на Камарата за независимостта от Танговете. Бароу изчака секретарят на Камарата да призове към ред, после заряза за миг списъка и подхвана страстна реч за Камарата и как тя е била компрометирана от Седмината.
