— Налага се да се съглася с вас, Низши секретарю. Дори бих отишъл и по-нататък и бих изтъкнал, че ние всъщност сме загубили допир със света. Помислете само. В крайна сметка какво е Градът Земя освен гигантски кошер, пълен с килийки? Огромен кошер, пълен догоре с хора. О, доста е удобен наистина, всички бихме се съгласили, но също така е и доста нереален — място, където огромното мнозинство от хората имат малък или никакъв контакт със земята, със стихиите.
Шепърд огледа кръга с полуусмивка, като срещна погледа на всеки поред.
— Не е ли така? Е, тогава е разбираемо, не мислите ли, онова чувство, че си малък? Че си затворен? Виждате ли, в техния живот няма нищо истинско. Нито небе над тях, нито земя под тях, само стени — стени от всички страни. Всичко, което виждат, всичко, което са те самите, е една илюзия.
Леман примигна — не беше сигурен, че е чул добре Шепърд. Казаното беше неортодоксално, меко казано. Не такива неща очакваше човек да чуе от някой, когото Тангът слушаше. Леман се огледа и забеляза, че Бердичев гледа надолу, сякаш обиден. Неговата компания — „Сим Фик“, Симулативни Фикции — осигуряваше много от „илюзиите“, които Шепърд открито клеветеше.
— Хората винаги са имали илюзии! — яростно изрече Бердичев и отново вдигна поглед. Очите му зад очилата бяха студени. — Винаги са си измисляли. Винаги са имали желание за приказки. Илюзиите са необходими за доброто здраве. Без тях…
— Да, да, разбира се — прекъсна го Шепърд. — Сигурен съм, че се безпокоя прекалено много. Както и да е, на мене наистина ми се струва, че този наш свят не е нищо друго ОСВЕН илюзия. Гигантска сложна холограма — той се усмихна и отново отмести поглед от Бердичев към Леман. — Има само ИН, няма никакъв ЯН. Само мъжко, без женско. Загубили сме контакта с Майката, не сте ли съгласен, Низши секретарю?
Отговори Дучек — очите му горяха от страстен гняв:
— На тебе си ти е добре, ШИ Шепърд. Имаш си Имението. Ти ИМАШ Майка!
За миг в кръга се възцари напрегнато, вцепеняващо мълчание. Това беше факт и всички го знаеха, но във вежлива компания това рядко се споменаваше. Имението, където живееше Шепърд, също като дворците на Седмината, беше изключение. Като не броим работниците от плантациите, на никого, независимо от статута му, не беше позволено да живее извън Града. Разбира се, затова си имаше основателна причина — по-голямата част от земята извън Града се обработваше интензивно, организирана в огромни ниви от по 10 000 МУ, засадени със суперхибриди — нито едно МУ не биваше да се пропилява. Но дори и така, сред хората Горе съществуваше голяма ревност. Имаше мнозина — сред тях Бердичев и Леман, — които биха дали половината от богатството си, за да живеят навън, под слънцето.
— Е, вярно си е! — обади се Дучек след миг; беше му неловко, че това се е изплъзнало от езика му, но нямаше намерение да се извинява. — На него му е лесно да критикува. Нали може да се измъква навън!
Леман се взря за миг в Дучек, после отново се обърна към Шепърд, все още заинтригуван от онова, което го беше чул да казва.
— Изненадан съм да ви чуя да говорите такива неща, ШИ Шепърд. Вие говорите като… — той се засмя, — почти като недоволен.
Шепърд хвърли кратък поглед на Ли Юан и забеляза колко напрегнато малкото момче следеше разговора, след това се усмихна и отговори на Леман:
— А трябва ли да съм доволен? Трябва ли като човек просто да го приемам без въпроси? — разсмя се тихо той. — Е, ако беше така, щяхме още да си живеем в пещерите. Или в горите. Нямаше да има цивилизация. Нито Чун Куо.
Юан, чийто поглед не пропускаше нищо, забеляза как Леман понечи да отговори, после се възпря, сякаш внезапно бе разбрал какво става. Думите на Хал Шепърд, макар и изречени страстно, бяха много близки до схващанията на дисперсионистите и тяхното кредо: „Промяна и разширение“. Леман се поколеба, след това се засмя непринудено и грабна чаша вино от подноса на минаващия келнер.
— Значи защитавате промяната?
Лицето на Шепърд леко се измени; усмивката, патината на чара си останаха, но сега зад тях се криеше нещо много по-твърдо и безмилостно.
— Бъркаш ме с някого, Пьотър. Не обичам промяната, нито пък я приветствам. Но ако можех да променя едно нещо, бих го променил. Бих върнал на хората контакта със земята — усмивката му стана по-корава и в очите му за миг се мярна следа от тъга и съжаление. — Както и да е, светът е такъв, какъвто е, а не какъвто трябва да бъде. Сега сме твърде много. Земята не може да ни издържа постарому.
И това беше факт. Макар и всяко годно за обработка парче земя извън Града да се използваше, по този начин се посрещаха едва шейсет процента от нуждите на Чун Куо. Останалото се синтезираше в Града или се отглеждаше в гигантски орбитални ферми. И с нарастването на населението растеше и проблемът. Как да се изхранят огромното количество гърла в Чун Куо?
Юан усети, че се напряга, знаеше, че Шепърд след малко ще докосне болното място. Чрез него баща му душеше за нещо — вероятно някаква концесия. Някакъв начин да се излекува предусещаният разлом, да се опази Чун Куо от война.
