— Но има и други начини, нали?
Леман остави думите да увиснат между него и Шепърд. Сръбна от виното си и погледна Бердичев с лека усмивка на устните.
Шепърд наклони леко глава, сякаш обмисляше думите на Леман. После въздъхна и поклати глава.
— Самият Танг се опита да направи промени. Вече от три години той се опитва да убеди Съвета да вземе определени мерки. Но те нямат желание. Не смятат, че Камарата би оказала пълна подкрепа на подобни промени.
Юан забеляза как се бяха разширили очите на Леман, когато Шепърд използва думата „промени“ във връзка с баща му и Съвета; беше забелязал колко учудени са и Дучек, и Бердичев.
Леман заговори от тяхно име:
— Промени? Не ви разбирам, ШИ Шепърд. Какви промени?
— Контрол. Концесии. Сделка — вие сигурно бихте го нарекли така.
— Сделка?! — устата на Леман се изкриви почти презрително. — Мислех си, че Седмината са над сделките. Какво биха искали те от Камарата?
Шепърд изгледа и тримата поред, после се усмихна.
— Контрол върху населението. Може би дори редукции.
Смехът на Леман накара околните глави да се извърнат.
Той се наведе към Шепърд и почти изплю думите срещу него:
— Невъзможно!
— Така казвате вие, но аз…
Но Шепърд така и не успя да завърши изречението. Юан усети, че някой го докосва по рамото и веднага разбра, че е Хан Чин. Никой друг не би посмял да го докосне.
— Хал! Хал! Видя ли ги?! Видя ли моите хора-волове? Прекрасни са!
Шепърд се дръпна от ръба. Обърна се спокойно към Хан Чин и се усмихна.
— Значи това били, Хан… Много се чудих. Помислих си, че може да си поканил и някой и друг дивак от Глината!
Останалите от кръга се бяха поклонили при внезапната поява на Хан Чин сред тях. Сега забележката на Шепърд ги накара да се разсмеят. Но самият Хан Чин остана замислен.
— Сигурно е ужасно, Хал… да се родиш там, долу.
Бердичев, който заедно с Леман и Уайът бе слизал под пода на Града, в Глината, и сам бе видял всичко, отново се поклони и отговори на Хан:
— Би било, ако наистина съзнаваха колко са нещастни. Но те само това знаят. Във всеки случай те само с малко превъзхождат животните. Не живеят достатъчно дълго, за да се сетят колко ужасен наистина е техният живот.
— Трябва да им пуснем газ! — обади се Дучек. — Трябва да пуснем газ в Глината и да ги очистим!
Хан Чин изгледа остро администратора, но не каза нищо.
— Сигурно така ще е най-добре — обади се Леман в помощ на Дучек. — В края на краищата, поне ще им облекчи страданията. А ние можем да използваме земята долу за други неща.
— Значи… Разбирам — обади се Хан Чин; съвсем ясно изразяваше недоволството си от Леман. — Доста често сте спорили за това в Камарата.
Леман сведе глава, после погледна към Шепърд — ядът му, че са го прекъснали в такъв решителен момент, за миг заплаши да го накара да се държи неуместно. След това той отново се отпусна и се усмихна на по-големия син на Танга.
— За мене е чест, че принцът обръща толкова внимание на скромните ми деяния. Можете да бъдете сигурен, че и аз самият съм ваш горещ почитател.
Хан Чин се взря в него за момент — в очите му не се виждаше нищо друго освен студенина; после се обърна към Шепърд и се разсмя.
— Знаеш ли, Хал, не мога да престана да мисля за това, колко прекрасни са моите хора волове! Дори говорят! Като малки деца, признавам си, но това все пак си е говор, нали? Трябва и да ги подушиш! Колко богат е мирисът им! Колко зрял! — той изгледа многозначително кръга, след това отново спря очи върху Шепърд. — Може би трябва да накарам чичо Клаус да ми направи още! После мога да си организирам собствена Камара и да гледам как тия зверове заседават!!!
Погледът на Толонен не пропускаше нищо около себе си. Усещаше къде точно се намира всеки човек на разстояние десет крачки от Танга; на какво точно разстояние са най-близките до него; доколко непринудена (или обратно) е стойката на всеки от тях. Що се отнасяше до него самия, той стоеше там, привидно отпуснат, с чаша в ръка — дясната бе опряна на бедрото му. Непринудено. Вслушан — поне така изглеждаше — във всяка казана дума. Наистина, във всеки миг той би могъл да повтори всичко, казано току-що от Танга и неговата компания — и все пак вниманието му беше разделено. Наблюдаваше, нащрек за всеки знак — знаеше, че това място, най-безопасното, същевременно е и най-опасно. Никога не биха могли да се доберат до Ли Шай Тун със сила. Но с изненада?!
