— Ние ще ти помогнем, нали, Лорънс? — каза Бриджет. — В офиса имаме телефони и на обяд можем да звъним на всички сервизи, които не си проверила. Освен това, Лорънс, ти постоянно ходиш в библиотеката — не можеш ли да разбереш как да намерим архивите на вестниците и да видим кои видни личности са починали през седмиците след изчезването на Ани?
Това изобщо не ми беше хрумнало. Лорънс кимна и отново отиде на бара.
— Много е чувствителен, не му обръщай внимание. Но ти обещавам да ти помогнем. Не мога да повярвам, че онзи детектив ти говореше сякаш си…
— Проститутка?
— Абсолютен негодник! Трябва да се оплачеш от него или да пишеш до вестниците — да направиш нещо.
— Навремето се оплаках. Повишиха го. А и според агента ми ще бъде зле за кариерата ми, ако публично се замеся в нещо такова, но ако вие двамата можете да ми помогнете, както казваш, ще бъде чудесно.
— Разбира се!
Лорънс се върна с питиета. Вдигнах тост за Ани и те се присъединиха. За първи път от много време почувствах, че имам приятели, съюзници.
— Не може да те е познал. Ти беше с двайсет килограма по-тежък и пет години по-млад.
— Не се сети кой съм, но разбра, че ме познава, сигурен съм!
Лорънс имаше тайни от мен. Това беше ужасно обезпокояващо. Една вечер се прибра пребледнял и треперещ, след като беше излизал с Бриджет. Призна, че се е сприятелил с бащата на мъртвата уличница и което беше по-лошо, със сестра ѝ, която сама разследвала изчезването на Ани Дойл. Лорънс беше ужасен, защото тя била вече близо до истината.
— Ще разбере, че е бил татко. Вече знае много неща.
Беше оставил Бриджет и момичето в кръчмата. Опитах се да установя какво знаеше то. Лорънс беше срещнал старши детектив О’Тул — същият, който го беше разпитвал пред портата на „Авалон“ преди толкова години. Изглежда партньорът му Муни беше заподозрял Андрю, но всичко приключило, когато Андрю почина.
— Но как се запозна с това момиче и с баща му? И защо не се постара да се държиш настрани от тях? Те не са от хората, с които трябва да общуваш.
Лорънс беше шокиран и аз осъзнах, че трябва да внимавам.
— Мамо, не разбираш ли? Трябва да направим всичко възможно, за да помогнем на семейството на Ани Дойл. Татко я е убил и тя е заровена зад кухненската стена, а аз сложих бетон и басейнче за птици върху гроба ѝ. Опитвам се да забравя за това и през повечето време успявам, но преди година бащата на Ани дойде да се запише за социална помощ в моя офис и аз го познах. Опознах го донякъде и той е почтен човек, мамо.
Подадох на Лорънс чаша уиски.
— Скъпи, наистина не бива да общуваш с тези хора — наркомани и проститутки, те не са от нашата класа, не разбираш ли?
— Ами убийците? И те ли не са от нашата класа?
Искаше ми се да обясня на Лорънс, че баща му не е обикновен убиец, че просто е направил грешка, докато е бил под напрежение и че онова момиче беше без значение. И да беше живяла, нямаше да допринесе с нищо за света. Явно и семейството ѝ се състоеше от безделници, щом баща ѝ получаваше помощ за безработни. Разбира се, не казвам, че не е заслужавала да живее, нямам това предвид, но на кого липсваше?
— Лорънс, каквото и да е станало, трябва да помниш, че баща ти беше добър човек. Сигурна съм, че някаква глупава злополука е довела до смъртта ѝ. Дълбоко се съмнявам, че баща ти някога би отишъл при проститутка. Не беше такъв човек, а и ме обичаше — ти го знаеш. Не бива да мислиш за него като за убиец. Кой знае в какво е било замесено онова момиче? Не беше ли пристрастена към хероина? Хероинът е ужасен наркотик. Съвсем възможно е баща ти да се е опитвал да ѝ помогне. Той често помагаше на хората, но не се хвалеше с благотворителността си. Сигурна съм, че само се е опитвал да ѝ помогне, когато е умряла, може би от свръхдоза, и за да избегне скандала, я е погребал тук.
Лорънс седеше и ме гледаше. Знам, смяташе, че отричам очевидното, знам, че не вярваше на нито една дума, но знаех и че ще го приеме заради мен.
— Но тази Карън — сестрата на Ани, няма да се откаже, мамо. Тя ще разбере. Тя е толкова…
— Трябва да намериш начин да я спреш.
— Бриджет каза, че ще ѝ помогнем.
— Тогава си в отлична позиция да ѝ подадеш лъжлива информация и да я отклониш.
— Мамо!
От гняв повиших тон. Правя го много рядко.
— Лорънс, опитвам се да те предпазя! Ако това се разчуе, ще отидеш в затвора!
Той млъкна, осъзнал, че съм права. Смекчих тона.
— Скъпи, нека да помислим. Ани Дойл изчезна преди почти шест години.
— Да, пет и половина.
— Но няма никакво доказателство, че е мъртва.
— Доколкото знам, не, но един от полицаите мислел, че татко…
— Няма значение. Знаеш ли дали е имала сметка в някоя банка?
— Не. Защо?
— Защото можем да я съживим. Да пратим на майка ѝ писмо от нея.
— Какво?!
