В „Сън“ имаше статии за модели, пристрастени към наркотиците, но той не разбираше, че Дъблин не е Лондон. Бях чувала, че лондонските супермодели смъркали кокаин и пиели шампанско като за последно, но Дъблин сякаш беше друга планета, и то определено през по-ранно десетилетие. Повечето момичета бяха от средната класа, току-що завършили училище, очакващи да си намерят съпруг или да спечелят пари за университета. Бяха по-млади от мен и криеха от родителите си, че пушат. Никой не ми беше предлагал наркотици. Или шампанско, така погледнато. Бях обяснила всичко това на Деси, но той сякаш беше обсебен от Ани колкото и аз, макар и по друг начин. Боеше се, че жена му ще стане наркоманка, проститутка и после жертва на убийство. Каза, че разводът и без това бил незаконен, а аз му отвърнах, че не ми трябва разрешение, за да го напусна.
Същата вечер стегнах една пътна чанта и се върнах у дома при татко. Той беше разстроен, но щом го уверих, че скъсването е по мое решение, според мен тайно се зарадва, че ще бъда с него.
— Няма да се върна, татко.
— Разбира се, защо да се връщаш, след като тук идеална спалня стои празна?
През годините след изчезването на Ани татко беше станал по-добър човек, макар и с потенциален проблем с алкохола.
Деси често се обаждаше и идваше у дома, за да се опита да се помирим, но освен чувството на вина и страха за бъдещето, аз изпитвах и облекчение. Вече не дължах отчет за това къде ходя и какво правя. Не беше нужно да се извинявам, че моментът не е подходящ да забременея. Нямаше да му давам всичко припечелено за „фонда за къща“. Деси можеше да задържи всичко, с което вече бях допринесла. Не исках нищо от него, само да приключим връзката си. Мама много се разстрои, когато ѝ казах по телефона.
— Имаш добър съпруг. Не окаляха ли вече достатъчно семейството ни?
Тя смяташе, че работата като модел ми е завъртяла главата и колкото и да ѝ говорех, не можех да я разубедя.
— Той е толкова добър с теб, а ето как му се отплащаш. Още щом чух, че ще работиш като модел, разбрах, че ще има проблеми.
Отидох с влак до Мейо да я видя, но тя прекара по-голямата част от уикенда в църквата в Уестпорт, несъмнено за да се моли за безсмъртната ми душа. Когато най-после ми проговори, обвини себе си, че ми е дала лош пример, като напуснала татко.
— Това няма нищо общо с теб. Честна дума, майко.
Тя изтрака с броеницата си.
Уговорката да живея пак у дома беше удобна за татко, защото можех да допринасям финансово за домакинството и се заемах с онази част от чистенето, която мъжете не забелязват, че трябва да се свърши. Той каза на приятеля си от службата за безработни, но очевидно Лорънс беше много разбран човек, защото му беше казал, че това няма да се отрази на помощите. Аз печелех добре и от време на време можех да давам на татко по някой допълнителен шилинг, макар да знаех, че вероятно ще ги похарчи в „Сканлън“. Изясних му, че живея при него временно. Когато всичко се поуталожеше, щях да си потърся собствено жилище под наем. Но засега имах нужда да си почина малко, да помисля за бъдещето си и как да продължа да търся убиеца на Ани, въпреки че беше мъртъв. Татко не обичаше да говори за нея. Предполагам, че се чувстваше виновен.
Няколко пъти отидох с татко в „Сканлън“ и онзи Лорънс от службата за безработни често беше там с приятелката си. Той беше много мил към татко, много внимателен. Другите от компанията му не общуваха много с нас и стояха в другия край на бара, но Лорънс винаги идваше да ни поздрави.
Една вечер той ме запозна с приятелката си. Веднага харесах Бриджет. Беше невероятно стеснителна и нервна, а аз винаги съчувствам на такива хора, защото до не много отдавна бях същата. Тя беше доста кривогледа с едното око, затова държеше главата си наклонена на една страна. Помня как се опитвах да скрия червената си коса, когато бях малка. Лорънс каза, че тя е любител фотограф и водихме интересни разговори за модната фотография. Казах, че с удоволствие ще ѝ позирам, когато поиска, ако реши да си прави портфолио, но тя се засмя и каза, че това е само хоби. Но Лорънс много я окуражаваше и ѝ каза, че трябва да приеме предложението ми. Тя настояваше, че не би могла, но аз настоях да взема телефона ѝ и обещах да ѝ се обадя следващия уикенд. Хареса ми как той подкрепя Бриджет да превърне хобито си, към което явно беше много пристрастена, в кариера. Изглежда имаха хубава, спокойна връзка, каквато исках и аз.
