— На мен не ми се видя толкова невинно. Всичките ти приятели ли те целуват?
Треперех от шока и от гняв, но успях да си тръгна.
Едва по-късно, в автобуса за Атлоун, се замислих за тази странна целувка и за това как бе казал, че съжалява. Реших, че Лорънс наистина съжалява, задето Ани ме е изоставила. А може би съжаляваше, че ме е целунал, макар да го беше направил съвсем невинно. Не знаех как да тълкувам целувката, дали изобщо значеше нещо, но знаех, че ми хареса. Хареса ми да бъда в прегръдките на Лорънс. Харесвах добрите му очи. Усещах, че ме разбира, особено по отношение на Ани. Той беше надминал себе си. През уикендите беше ходил по сервизите из околността и незаконно беше теглил файлове от сайтовете за социални осигуровки, за да види колко пари е получавала Ани, когато е била безработна, за да ги сравни със сумите, записани в тетрадката ѝ. Разбира се, Бриджет също беше помагала, но ми се струваше, че не е чак толкова заинтересувана. Лорънс наистина го беше грижа. Почувствах се зле от тази своя мисъл, стори ми се, че предавам Бриджет.
Слязох от автобуса в Атлоун късно през онази сряда вечер и вървях през дъжда, докато стигнах до вратата на Бриджет. Би трябвало да потърся телефона им и да се обадя предварително. Майка ѝ ме покани да вляза. Говореше по същия забързан и нервен начин като Бриджет.
— Познах ви от снимката! Вие сте Карън — приятелката на Бриджет. — Влезте, не стойте на дъжда! Тя каза ли ви новината? Много мило, че сте дошли. Съсипана е! Изчакайте тук, докато я повикам. Ще ви донеса чай.
После тя изчезна и я чух да вика на Бриджет.
Бях напълно объркана. За какво говореше тя? Защо беше съсипана Бриджет?
Когато Бриджет дойде, лицето ѝ беше бледо, а очите — зачервени. Беше много изненадана да ме види.
— Карън, какво правиш… Откъде разбра?
Разменихме си новините и тогава осъзнах защо Лорънс беше отбягвал да отговори на въпросите ми за Бриджет. Беше скъсал с нея преди три вечери. Опитах се да забравя за целувката и да утеша приятелката си. Обясних ѝ, че съм получила писмо от Ани с печат от Атлоун.
— Какво? Нали каза, че тя е мъртва? Търсехме убиеца ѝ.
— Сгрешила съм. Тя е тук. Или някъде наблизо. Утре ще я потърся, но трябва да тръгвам. Запазих си стая в един пансион наблизо.
Госпожа Гоф нахлу с поднос с чай.
— Майко, нали Карън може да преспи тук? Наела си е стая в пансион, но може ли да остане?
— Разбира се, че можете. Повече от добре дошла сте. Може да направим същото като през уикенда — Морийн и Джоузи да спят в една стая.
— Не, моля ви. Не искам да ви създавам проблеми.
— Тихо, момиче, изобщо не е проблем. Бриджет, тя е още по-хубава на живо. Модел ли сте? Не се изненадвам. Гладна ли сте? Сигурно. Веднага ще ви направя сандвич. Бриджет, запали огън за гостенката. Тук е много студено. Човек да не повярва, че сме в средата на лятото.
И тя излетя навън като вихрушка от нервна енергия.
С Бриджет се спогледахме усмихнати. Използвах телефона им, за да отменя резервацията си.
— Не съм казвала на майка за Ани. Тя не би разбрала това с наркотиците и… Затова мисли, че си тук, понеже Лорънс ме заряза.
— Разбирам. Няма да я споменавам.
Тя ми се извини, че няма да може да ми помогне да търся Ани на другия ден, защото градчето било твърде малко, родителите ѝ щели да разберат, а тя не искала да им обяснява, че съм сестра на… Не успя да намери любезна дума. Изпитах още по-голям яд към Ани и по-малко към Бриджет.
Онази вечер двете седяхме до късно край огъня, отначало говорихме за Ани, но разговорът все се връщаше към Лорънс. Бриджет си беше взела една седмица отпуска, защото още не можеше да събере сили да общува с него в офиса. Чудех се защо Лорънс не се е изнесъл от дома на майка си. Беше малко странно, макар че и аз пак живеех с татко. Но бях живяла извън дома си с години, преди да напусна Деси. Опитах се да я разпитам небрежно за Лорънс.
— Дали Лорънс е казал на майка си за Ани? Баща му е починал, нали? Каква е майка му?
— Не съм я виждала. Това трябваше да е предупреждение, нали? Ако той наистина се интересуваше от мен, щеше да ме представи на майка си. Каква глупачка съм!
Беше странно, че Лорънс не е запознал Бриджет с майка си в продължение на почти две години.
— Мисля, че тя е болна от нещо — обратното на клаустрофобия.
Не бях чувала за клаустрофобия, но Бриджет обясни. Явно госпожа Фицсаймънс никога не излизаше от дома си.
— Какво? Никога?
— Е, ходи на пазар, но винаги нощува там. Не заминава никъде за уикенда.
— А каква е къщата им?
— Не съм била там. И това трябваше да ми подскаже как стоят нещата, нали? Сигурно е мислел, че не съм достатъчно добра. Но бях любопитна и веднъж минах край нея. Входната алея е много дълга. Вероятно къщата е огромна.
— Не ставай глупава, не те е зарязал, понеже не си достатъчно добра!
— През последните месеци се държеше странно. Определено. Но той винаги си е бил малко странен.
— В какъв смисъл?
