После Лорънс изведнъж обяви, че след три дни заминава на почивка в Рим. Веднъж, докато учеше в „Кармайкъл Аби“, беше ходил на екскурзия с училищния отбор по ръгби в Марсилия, но след това не беше изявявал желание да напусне страната. Казах му, че идеята е абсурдна, че не можем да си го позволим, но Лорънс рязко ми напомни, че той издържа и двама ни. Вече беше в управата на службата за социални помощи. Каймакът винаги изплува отгоре. И все пак заплатата му не беше и на една трета от тази на Андрю. Не можех да разбера защо е взел това внезапно решение и защо точно в Рим.
— Имам нужда от почивка.
— Сам ли отиваш?
Кратка пауза.
— Да.
— Но защо и за колко време?
— За седмица.
— Цяла седмица!
Сега вече почувствах, че ме обзема истерия. Досега не бях оставала сама цяла седмица.
— Ще дойда с теб.
— Не, мамо, ти мразиш да пътуваш, мразиш да излизаш от къщата. Защо ти е да идваш в Рим?
— Какво ще правя тук сама?
— Каквото правиш винаги.
— Сама?
Не можех да повярвам, че е толкова себичен.
— Мамо… — той се опита да ми говори успокоително. — Мамо… Понякога мисля, че винаги си водила много затворен живот. Винаги някой се е грижил за теб. Но светът се развива. Сега повечето жени са навън, работят и се борят за правата си. Ти сякаш не искаш да бъдеш независима. Това не е лошо, нито е грешно, просто си… необичайна.
— Старомодна?
— Малко. Не е нужно да се променяш, щом не искаш, но аз живея в новата реалност и я харесвам — той замълча. — Може да се обадиш на приятеля си Малкълм. Сигурен съм, че той с радост ще ти прави компания.
Извърнах лице.
— Няма нищо лошо в това да имаш… приятел. Изглежда много мил човек.
— Ние… Не сме такива приятели.
— Защо не помолиш баба да дойде за няколко дни? Сигурен съм, че ще се зарадва да я поканиш. Винаги ти отправя подобни намеци.
— Лорънс, ако баба ти дойде, никога няма да се отървем от нея. Тя дори не ме харесва.
— Мамо, все някой ден ще се изнеса. Не мога да живея с теб до края на живота си. Може би е добре да помислиш дали да не поканиш баба за компания. Ако тя продаде къщата, печалбата сигурно ще бъде поделена между теб и чичо Фин. Помисли за това.
Вече бях помислила. Бях говорила с Елинор какво ще стане с къщата, ако тя умре. Бяхме се разбрали. Мислех, че и Лорънс разбира, че винаги ще остане при мен, както аз бях останала при баща си. Нямаше никаква нужда да се изнася. Но историята с Ани Дойл и контактът на сина ми със семейството ѝ бяха голяма грешка. Започвах да мисля, че Лорънс вече не ми вярва.
Въпреки всичко той подготви пътуването си. Остави ми телефона на хотела, в който щеше да отседне. Накара ме да обещая, че ще се обадя на Малкълм, Фин и Роузи или Елинор, ако съм самотна. Две вечери преди да замине старата му приятелка Хелън се появи по времето за вечеря.
— Как сте, госпожо Еф? — каза тя по обичайния си недодялан начин. — Лорънс каза, че другата седмица ще бъдете сама, тъй че ще наминавам да ви наглеждам, докато го няма.
Погледнах Лорънс с ужас.
— Да ме наглежда?
Лорънс погледна към коленете си и не посмя да срещне погледа ми.
— Да, нали знаете, че вече съм медицинска сестра? Може да е от полза.
Хелън изглеждаше доволна от новината, че Лорънс и Бриджет са сложили край на малкото си приятелство.
— Тя не ти подхождаше, Лар. Дори не знам как си търпял кривогледото ѝ око.
— Какво?!
— Не сте ли я виждали, госпожо Еф? Човек не можеше да разбере дали говори на него или на тавана. Беше смешно.
Обезпокоих се от мисълта, че Лорънс беше излизал с обезобразено момиче. Как е могъл? Би трябвало да знае колко важна е естетиката за мен. Не бях ли му дала добър пример?
Хелън продължи да бърбори.
— Когато започнахте да излизате, ти беше дебел, тъй че бяхте наравно. Но браво на теб, че отслабна. Сега изглеждаш нормално.
Потръпнах от вулгарността на момичето, но комплиментът ѝ към Лорънс беше скромен. Той изглеждаше фантастично. Като баща си. Не виждах причина да казвам на Лорънс, че съм му помогнала да отслабне. Когато започна тренировъчната си програма преди година и половина, реших, че мога да му помогна и счуквах хапчета в храната му. Фентермин. Бяха ми ги предписали в клиниката, за да ме извадят от летаргията, но страничният ефект беше липса на апетит и изблици на енергия. Когато започнах да се виждам с Малкълм, не беше проблем да се сдобия с кочан рецепти и да ги попълвам за каквото ни трябват. Бях спряла таблетките на Лорънс през седмицата преди да замине за Атлоун — реших, че храната ще му е награда за това, че изпълнява желанието ми за писмото до Ани. Нямаше значение какво ще си помисли семейството на Бриджет за него. Чудех се как ли ще мине в Рим. Аз поддържах Лорънс слаб. Реших да го оставя да се тъпче в Рим. Щеше да му е за урок.
Отношението ми към Хелън се позатопли. Тя можеше да ми бъде съюзник и да ми послужи в бъдеще.
