Вечерта преди Лорънс да замине за Рим, той се прибра с разкървавен нос и ожулени кокалчета. Първата ми мисъл беше облекчение. Каза ми, че се опитали да го ограбят, но любопитното е, че портфейлът и часовникът на дядо му бяха у него. И отказа да се обади в полицията. Почисти се и звънна на Хелън за медицински съвет, но си личеше, че по лицето му ще има синини. Уви малко лед в една кърпа и го сложи върху очите си.
— Колко жалко, скъпи. Ти така чакаше тази почивка.
— Какво искаш да кажеш?
— При тези обстоятелства сигурно ще ти върнат парите.
— Пак ще отида.
— Но, скъпи…
— Мамо, ще отида. Добре съм.
Защо в Рим? Защо сега? Кой беше ударил сина ми и защо? Защо Лорънс имаше тайни от мен?
В чакалнята за заминаващи се опитах да чета вестник, но заглавията за смъртта на монсиньор Хоран и испански рибари, изгубени в морето, не ми говореха нищо. Препрочитах ги отново и отново, опитвайки се да откъсна мислите си от шока от предишната вечер.
Той ме чакаше пред служебния вход на офиса. Сграбчи ме за яката и ме блъсна в стената.
— Тя ми е жена! Стой далече от нея. Повече няма да те предупреждавам.
Удари ме в лицето, но аз успях да извърна малко глава точно навреме, тъй че не можа да ми счупи носа или скулата. Усетих, че Деси не е съвсем доволен от удара, но за щастие реши, че ми е изяснил положението и си тръгна. Сали ме вдигна. Искаше да повика полиция, но аз настоях, че ми няма нищо. Полицията не биваше да разбира, че съм свързан със семейството на Карън, защото някой, работил там по времето, когато баща ми беше заподозрян в убийството на Ани, можеше да ме познае.
— Защо беше това?
— Нямам представа! — отвърнах.
Но бях по-решен от всякога. Карън никога нямаше да се върне при такъв грубиян. Дори между нас да не станеше нищо, щях да я пазя от мъже като него и като баща ми.
Докато по високоговорителя на летището обявяваха закъсненията, забелязах известна промяна в атмосферата. Хората около мен се понадигнаха и завъртяха глави. Разсеяно погледнах какво гледат. Карън бавно вървеше към мен. Беше дори по-хубава от последния път, когато я бях видял. Никой от нас не можеше да извърне очи, докато тя се плъзгаше напред, облечена в обикновена бяла риза и небесносиня копринена пола. Носеше златна верижка на единия глезен и идваше да седне до мен.
— Лорънс?
— Здравей.
— Какво е станало с лицето ти?
— Глупав инцидент на работа. Един рафт с книги падна върху мен. Изглеждаш чудесно.
Омаловажаването на века. Усещах осезаемо завистта на мъжете, които седяха наблизо. Жените също ни гледаха.
— Каза ли на Бриджет, че идваш в Рим с мен? — попита тя.
— Не.
— Аз също.
Тя ме погледна и ми се поиска да докосна лицето ѝ, но се въздържах. Трябваше да се чувства в безопасност до мен. Повече от всичко исках да се чувства в безопасност.
— Карън, ти преживя толкова много, а аз имам нужда от почивка. Да оставим всичко зад себе си и да се насладим на Рим.
Тя се усмихна.
— Да не споменаваме Ани или Деси.
— Или Бриджет.
Лицето ѝ се помрачи.
— Тя ми е приятелка. Имам чувството, че я предавам.
Престорих се на невинен.
— Не правим нищо лошо. Не съм ходил в Рим, а винаги съм искал да отида. Това е просто добра възможност.
Тя се отпусна.
— Прав си. Не правим нищо лошо.
Страховете ми се изпариха, а Карън беше до мен — бъбреше, смееше се, докосваше ръката ми, сякаш винаги сме били много близки приятели. Когато се качихме на самолета, тя успя да убеди стюардесата да ми позволи да сменя мястото си, за да седим заедно в първа класа. Разноските по пътуването на Карън бяха поети от компанията ѝ, настанена беше в петзвезден хотел. Аз бях с много малък бюджет. Хотелът ми беше без звезди. Тя поръча за двама ни джин и тоник, макар да беше десет сутринта.
Карън щеше да стои три дни в Рим за снимки за италианско модно списание. Явно обичаше работата си, ако може да се нарече така — на мен ми звучеше като дълга почивка.
— Но ти нямаш представа! — каза тя, смеейки се. — Цялото това висене и стоене в много неудобни пози в дрехи, които зашиват върху теб, в жегата или в студа. Опитай се да снимаш лятна колекция на ирландския бряг през февруари и после ми кажи колко е прекрасно.
Когато ме запита за работата и живота ми, избягнах да говоря много за живота у дома, а вместо това ѝ разказах за работата си.
— Всъщност е доста скучно — казах извинително.
— Но добре ли се развиваш? Трябва да си на висок пост, за да можеш да си позволиш почивка в чужбина.
Бях теглил заем от банката.
Оказа се, че Карън не е на работа до следващия ден, тъй че когато кацнахме, беше свободна да обикаляме цял ден из Рим. Сякаш се сбъдваше отдавна таена фантазия.
— Мразя да пътувам сама. Екипът, с който работя, е от италианци и изобщо не ги познавам. Ще прекараме ли деня заедно? И аз не съм била в Рим, да го разгледаме.
Тя сложи ръка върху моята, за да ме окуражи да се съглася. Сякаш ми беше нужно окуражаване.
Когато взехме куфарите си и излязохме навън, ме блъсна стена от жега, каквато не бях усещал. Карън спря такси.
