— Въртеше се около нас на танците — продължи тя след малко. — Определено не правеше лошо впечатление. Беше забавен и знаеше как да разсмива момичетата. Играеше си с нас и ни оставяше да продължим играта. По-късно си спомних, че ме попита за Алберт и разбра, че съм сама вкъщи. Но го направи по такъв начин, че не можех да предположа какво се крие зад въпроса му.
— Принципно историята е същата като с жената в Кефлавик — каза Ерлендур. — Като изключим това, че тя му е позволила да я изпрати. После я е помолил да използва телефона и я е нападнал в кухнята.
— Изведнъж стана съвсем различен. Беше противен. Нещата, които говореше. Разкъса палтото ми, бутна ме вътре и започна да ме нарича с ужасни думи. Стана неконтролируем. Опитах се да го разубедя, но беше безполезно и когато започнах да крещя за помощ, той скочи върху мен и ми запуши устата. След това ме завлече в спалнята…
Тя събра целия си кураж и им разказа всичко, което бе направил Холберг, без да премълчи нищо. Не беше забравила нищо от онази вечер. Напротив, помнеше и най-малките подробности. Разказът й бе лишен от сантименталност. Никога не беше говорила за инцидента по този начин, но в същото време се бе дистанцирала до такава степен от случката, че за момент на Ерлендур му се стори, че описва нещо, което се бе случило на друга жена. Не на нея, а на другиго. Някъде другаде. В друго време. В друг живот.
По време на разказа й инспекторът се намръщи, а Елинборг изруга.
Катрин спря да говори.
— Защо не подадохте оплакване срещу този изверг? — попита полицайката.
— Той беше истинско чудовище. Заплаши, че ще ме убие, ако кажа на някого и ако полицията го арестува. И което беше по-лошо, каза, че ако подам оплакване, ще заяви, че съм го помолила да ме чака вкъщи и съм искала да преспя с него. Не използва точно тези думи, но разбрах какво намекваше. Беше изключително силен, но почти не остави следи по тялото ми. Постара се да е така. Сетих се за това по-късно. Удари ме няколко пъти по лицето, но нито веднъж силно.
— Кога се случи?
— През шейсет и първа година. Есента.
— И не е имало продължение? Да сте виждали Холберг отново или…
— Не. Не, не съм го виждала след това. Не и преди да видя снимката му във вестника.
— Преместили сте се от Хусавик? Защо?
— С Алберт го бяхме обсъждали още преди това да се случи. Той винаги го е искал. Не бях против, особено след инцидента. Хората в Хусавик са мили и е хубаво място за живеене, но никога не съм се връщала там след тази случка.
— Имали сте две деца — синове, доколкото виждам — каза Ерлендур и кимна с глава към снимките от причастията, — но сте родили още един син. Кога го родихте?
— Две години по-късно — отвърна Катрин.
Инспекторът я погледна и за първи път, откакто разговаряха, усети, че излъга.
— Защо спряхме? — попита Елинборг, когато двамата излязоха от къщата и тръгнаха по улицата.
Полицайката не успя да скрие изненадата си, когато Ерлендур изведнъж благодари на Катрин, задето е била толкова отзивчива. Каза й, че разбира колко й е трудно да говори за тези неща, и я увери, че обсъжданото ще остане между тях. Колежката му зяпна от изненада. Та те тъкмо бяха започнали!
— Започна да лъже — обясни инспекторът. — Изпитанието беше твърде голямо. Ще се срещнем с нея по-късно. Телефонът й трябва да се подслушва и няма да е зле да поставим наша кола пред къщата, за да следи действията и посетителите й. Трябва да разберем с какво се занимават синовете й, да намерим техни скорошни снимки, ако е възможно, но без да привличаме внимание. Трябва да се опитаме и да намерим хора от Хусавик, които познават Катрин и си спомнят онази вечер, въпреки че може и да нямаме успех. Помолих Сигурдур Оли да се свърже с пристанището и фара и да провери дали могат да ни кажат кога точно Холберг е работел за тях. Може би вече го е проверил. Вземи копие от брачното свидетелство на Катрин и Алберт, за да разберем през коя година са се оженили.
Ерлендур вече бе влязъл в колата си.
— И няма да е лошо да дойдеш и следващия път, когато говорим с нея.
— Как е възможно някой да е способен на нещата, които описа! — възкликна полицайката. Мислите й още бяха насочени към историята на Катрин.
— Щом става дума за Холберг, очевидно всичко е възможно — отговори колегата й и пое към Нордурмири.
Сигурдур Оли все още бе там. Бе се свързал с телефонната централа за обажданията до Холберг през уикенда, в който беше убит. Две от тях бяха от транспортната компания, в която работеше, ала имаше три от обществени телефони — две обаждания от телефонна кабина в Лаекяргата и едно от уличен автомат на автобусната спирка Хлемур.
— Нещо друго?
— Да, порното на компютъра му. Следователите прегледаха голяма част от него и мнението им е, че е ужасно. Направо извратено. Най-гадните неща, които можеш да намериш в Интернет, включително с животни и деца. Този тип е имал болен мозък. Мисля, че са се отказали да го гледат нататък.
— Може би няма нужда да ги караме да гледат повече — каза Ерлендур.
— Това със сигурност ни дава представа що за развратно, отвратително нищожество е бил — отбеляза Сигурдур Оли.
