Двама полицаи в цивилна кола наблюдаваха къщата, а телефонът се подслушваше. Местонахождението на двамата по-големи сина бе установено, но не се знаеше къде е най-малкият брат. Той беше разведен и живееше в апартамент в района на Герди. В момента не си беше у дома. Пред къщата му бе поставен пост. Полицията събираше информация за него и описанието му бе разпратено до полицейските станции навсякъде в страната. Засега не смятаха, че има основание да пуснат обява в медиите.
Ерлендур спря пред моргата в Баронсстигур. Тялото на човека, за който предполагаха, че беше Гретар, бе отнесено там. Патологът — същият, който се занимаваше с труповете на Холберг и Аудур — беше махнал найлона. Оказа се тяло на мъж със счупен врат, с отворена уста, сякаш крещи от болка, и с ръце, долепени до тялото. Кожата му беше изсъхнала, сбръчкана и избледняла, и навсякъде по голия труп имаше големи загнили парчета. На главата му се виждаше голяма рана, а косата му беше дълга и безцветна и падаше покрай лицето му.
— Махнал е вътрешностите му — каза патологът.
— Моля?
— Човекът, който го е заровил, е махнал вътрешностите му. Разумна постъпка, ако искаш да държиш тяло в дома си. Заради миризмата. Постепенно е изсъхвал под найлона и по този начин тялото се е запазило.
— Можеш ли да установиш причината за смъртта?
— Имаше найлонова торба на главата, което предполага, че е бил удушен, но трябва да го огледам по-обстойно. Ще узнаеш повече по-късно. Това изисква време. Знаеш ли кой е? Бил е слабак, клетникът.
— Имам известни подозрения — отвърна Ерлендур.
— Говори ли с професора?
— Прекрасна жена.
— Нали?
Сигурдур Оли чакаше Ерлендур в службата, но когато възрастният полицай пристигна, каза, че отива направо при следователите. Бяха успели да проявят и увеличат няколко пози от лентата, намерена в апартамента на Холберг. Инспекторът разказа на Сигурдур за разговора, който двамата с Елинборг бяха провели с Катрин.
Рагнар, главният следовател, ги чакаше в кабинета си с няколко филмови ленти и увеличени снимки. Подаде им фотографиите и двамата се надвесиха над тях.
— Успяхме да извадим само тези трите — рече следователят, — но и на тях не се вижда почти нищо. Имаше седем ленти „Кодак“, всяка с по двайсет и четири пози. Три от тях бяха напълно затъмнени и не може да се каже дали са използвани, но от една успяхме да увеличим малкото, което се виждаше. Разпознавате ли нещо?
Двамата полицаи се втренчиха в снимките. Всичките бяха черно-бели. Две от тях бяха наполовина затъмнени, сякаш блендата на обектива не е функционирала добре, и изображенията бяха нефокусирани и толкова неясни, че на практика не се виждаше нищо. Третата, последна фотография бе непокътната и на нея сравнително ясно се виждаше мъж, който се снима сам пред огледало, фотоапаратът беше малък и плосък, с копче за светкавица отгоре и четири издатини. Виждаше се как светкавицата осветява мъжа в огледалото. Бе облечен в джинси, тениска и лятно яке до кръста.
— Спомняте ли си копчетата за светкавица? — каза Ерлендур с нотка на носталгия в гласа. — Каква революция!
— Помня ги добре — отвърна Рагнар, който беше на възрастта на инспектора.
Детективът изгледа първо единия, после другия и поклати глава.
— И това ми било автопортрет — отбеляза инспекторът.
— Заради фотоапарата лицето му не се вижда добре — каза Сигурдур Оли, — но не е ли вероятно това да е самият Гретар?
— Позната ли ви е обстановката наоколо? — попита Рагнар.
В отражението се виждаше част от стаята зад фотографа. Ерлендур успя да различи гърба на стол, масичка за кафе и част от нещо, което приличаше на завеса, дълго до земята. Лицето на мъжа в огледалото беше ярко осветено, но отстрани светлината помръкваше до пълна тъмнина.
Изучаваха снимката дълго време. След цяла вечност инспекторът започна да различава нещо в тъмното вляво от фотографа. Приличаше му на човешка фигура, видя дори профил, вежди и нос. Това беше само подозрение, но в светлината се долавяха някакви очертания и леки сенки, които гъделичкаха въображението му.
— Можем ли да увеличим тази част? — обърна се той към Рагнар, който се вгледа във въпросния участък, но не можа да съзре нищо.
Сигурдур Оли взе снимката и я вдигна пред лицето си, но също не забеляза това, което Ерлендур смяташе, че се вижда.
— Ще отнеме само секунда — заяви следователят.
Тримата излязоха от кабинета и отидоха при разследващия екип.
— Има ли отпечатъци по лентата? — попита Сигурдур Оли.
— Да — отвърна Рагнар. — Два чифта, същите като на снимката на гробището. На Гретар и на Холберг.
