Следователите сканираха снимката и я показаха на голям компютърен екран. Увеличиха мястото. Леките изменения на светлината сега се превърнаха в безброй точки, които изпълниха екрана. Не можаха да различат нищо и дори Ерлендур изгуби от погледа си това, което мислеше, че е видял. Тогава техникът натисна няколко клавиша на клавиатурата, зададе няколко команди и изображението се смали и стана сбито. Следователят продължи и точките започнаха да се нареждат, докато малко по малко на екрана не се появиха очертанията на лице. Все още беше неясно, ала на инспектора му се стори, че разпознава Холберг.
— Това не е ли копелето Холберг? — попита Сигурдур Оли.
— Има и още — каза техникът и продължи да изостря контурите на изображението. Скоро се появиха вълни, напомнящи за женска коса, и още един по-неясен профил. Ерлендур се взря в изображението и накрая успя да види изнасилвача, който стоеше и говореше с една жена. Щом зърна това, изведнъж получи странна халюцинация. Искаше му се да извика на жената да се махне от апартамента, но беше прекалено късно. Беше закъснял с десетилетия.
В стаята иззвъня телефон, но никой не помръдна от мястото си.
— Твоят е — каза му Сигурдур Оли.
На инспектора му отне известно време, докато го намери и измъкне от джоба на палтото си.
Беше Елинборг.
— Какво правите, момчета? — попита тя, когато Ерлендур прие разговора.
— Давай по същество, ако може.
— По същество? Май сме изнервени.
— Защо винаги трябва да увърташ? Никога не казваш нещата направо.
— Става въпрос за момчетата на Катрин — отвърна Елинборг. — Или по-скоро за мъжете, понеже вече всички са големи мъже.
— Какво за тях?
— И тримата изглеждат добри момчета, но единият от тях работи на доста интересно място. Мислех, че ще искаш да го чуеш веднага, но щом си толкова зает и две-три думи са непосилни за теб, ще се обадя на Сигурдур Оли.
— Елинборг!
— Да?
— Боже мили! — извика Ерлендур и погледна към инспектора. — Ще ми кажеш ли най-накрая това, което имаш да ми казваш?
— Синът работи в Центъра за генетични изследвания.
— Какво каза?
— Работи за генетичния изследователски център.
— Кой син?
— Най-малкият. Изготвя най-новата им база данни. Изучава родословните дървета на исландските семейства, техните наследствени и генетични заболявания. Нашият човек е експерт по генетичните заболявания.
Ерлендур се прибра вкъщи късно вечерта. Рано сутринта възнамеряваше да посети Катрин и да й каже за теорията си. Надяваше се скоро да открият сина й. Едно продължително търсене ги изправяше пред риска историята да бъде изнесена в медиите като сензация, а той искаше да го избегне.
Ева Линд не си беше у дома. Инспекторът забеляза, че бе изчистила кухнята след гневния му изблик. Той сложи в микровълновата едната от двете порции, които бе купил от денонощния магазин, и натисна копчето. Спомни си как преди няколко вечери дъщеря му бе влязла в кухнята — тогава той пак бе стоял до микровълновата и тя му беше казала, че е бременна. Струваше му се, че е изминала цяла година, откакто тя стоеше срещу него, просеше пари и избягваше въпросите му, а всъщност бяха само няколко вечери. Все още сънуваше онези кошмари. По принцип сънуваше рядко, а когато се събудеше, помнеше само откъслечни части от тях, но сега неприятното чувство оставаше дълго след това и той не можеше да се отърси от него. Болката в гърдите също не спираше да го тормози — пронизваща болка, която не изчезваше от леко потъркване.
Замисли се за Ева Линд и бебето й… за Колбрун, Аудур и Елин… за Катрин и нейните синове… за Холберг, Гретар и затворника Елиди… за момичето от Гардабаер и баща й… за себе си и за своите собствени деца — за сина си Синдри Снаер, когото много рядко виждаше, и за Ева, която бе направила усилие да го намери и с която се караше толкова жестоко, когато не одобряваше постъпките й. Тя беше права. Кой беше Ерлендур, че да я съди?
Замисли се за връзката между майките и дъщерите, бащите и синовете, майките и синовете, бащите и дъщерите… за децата, които се раждат нежелани, и за децата, които умират в това малко общество Исландия, в което всички сякаш са роднини и съдбите на хората толкова често се преплитат.
Ако Холберг беше баща на най-малкия син на Катрин, тогава излизаше, че собственият му син го е убил. Дали младият мъж е знаел, че Холберг му е баща? Как е разбрал? Катрин ли му е казала? Кога? И защо? От самото начало ли е знаел? Знаел ли е за изнасилването? Казала ли му е Катрин, че Холберг я е изнасилил и тя е забременяла от него? Как ли се е почувствал? Колко ли е ужасно да откриеш, че не си този, за когото се мислиш? Не си този, който си всъщност? Че баща ти не ти е баща и че не си негов син, а на някой, за чието съществуване не си и подозирал. Син на един престъпник — на един изнасилвач.
Колко ли зле се е почувствал, размишляваше Ерлендур. Как ли би могъл да се примири с такова нещо? Дали би отишъл да открие баща си и да го убие? А после да напише: „Аз съм той“?
