— Почти сигурни сме, че знаем защо. Джекил Айлънд е мястото, където е изготвен първоначално Законът за федералния резерв — още през 1910 година на поредица от тежки заседания. Няма да го узнаете, ако слушате смахнатите привърженици на конспиративните теории. Според тях срещите са били само сборища в прослава на дявола с жертвоприношения на животни.
— Много лошо — каза Харват, усетил колко жизненоважен е този въпрос за шефа по сигурността.
— Дали заседанията са били секретни по един или друг начин? Естествено, че са били. Предвид деликатността на задачата им, нищо чудно да е било така. Ако аз бях техният директор по сигурността тогава, щях да ги посъветвам да направят точно това, което са направили, и да стоят колкото е възможно по-далеч от радиолокационните уреди. Пазим в тайна много от оперативните си дейности, защото се налага заради сигурността, но това само подстрекава лудите. Нямате представа какви огромни неприятности си имаме с тези хора. Не минава и ден, без да се сблъскаме с каша, забъркана от тях.
— Мога да си представя — увери го Стареца и добави следващ въпрос: — Имало ли е искания за откуп?
— Не сме сигурни — отвърна шефът по сигурността и плъзна друга снимка през масата. — Намерихме и това на местопрестъплението.
Беше снимка на отрязаните уши на Клер Маркорт, поставени от двете страни на чудновата бележка, на която се четеше:
Харват сложи снимката на ушите с бележката до увеличената снимка на знака. Почеркът беше един и същ.
— Имате ли представа какво означава?
— Предполагам, някой не одобрява начина, по който Резервът третира икономиката. Това е само приблизителен цитат от един мъртъв икономист на име Хенри Хазлит.
Харват се усъмни, че е само цитат. Очевидно беше от съществено значение за онзи, който го беше написал. Сложи снимката на Клер Маркорт от местопрестъплението до другите две и попита:
— А местната полиция? Имат ли някакви улики, които да отведат някъде? Свидетели? Снимки от охранителни камери?
— Нищо — отвърна шефът по сигурността. — Който го е сторил, се е постарал да не остави следи.
И той не можеше да повярва, че е така. Доказателства винаги оставаха. Въпросът беше само дали си достатъчно добре обучен, за да ги откриеш. Харват разглежда внимателно снимките още няколко минути, след което отбеляза:
— Не съм съвсем сигурен защо сме тук. ФБР трябва вече да са проучили всичко.
Усети как Стареца настръхна до него, но му беше все едно. Въпросът трябваше да бъде зададен.
— Да — потвърди Луис. — ФБР вече се намесиха, но искаме да сме сигурни, че сме включили всички ресурси, с които разполагаме, за да предотвратим убийството на някой друг.
— Познавам доста хора в Бюрото — добави Джейкъбсън — и знам как работят там. Ако има надежда бързо да разрешим въпроса, трябва да разполагаме с човек, който познава системата, който — не знам как по-деликатно да го изразя… Който не се страхува да работи извън нея.
Харват не отговори. Остави думите на Джейкъбсън да отзвучат.
— А и ни трябва някой, който умее да мълчи — добави Луис.
— Необходимо е да разберете — продължи Луис, — че съществуват кръгове, построени в боен ред срещу федералния резерв, които искат да изчезнем, и това не са само граждански формирования. Срещат се и членове на Конгреса. Със сигурност не са нито много мощни, нито добре организирани, но скандал от тази величина може да довее вятър в платната им, а не това искаме.
— Моите уважения, но как ще го скриете? Имате вече пет отвличания, едно от които завършва с убийство.
— Правим всичко възможно да държим пресата настрана. Засега успяваме.
— Няма начин да продължи така — отвърна Харват.
— Помолихме семействата и правоохранителните органи за съдействие и до момента те ни подкрепят, но сега със смъртния случай нещата се променят — информира ги Джейкъбсън. — Имаме може би четирийсет и осем или най-много седемдесет и два часа, преди историята да се е разчула.
Луис кимна, а Джейкъбсън извади лист хартия от папката си и го плъзна към посетителите.
— Ето списък на липсващите кандидати.
И Харват, и Стареца се зачетоха в него.
Маркорт, Клер — Ню Йорк
Мичъл, Бетси — Сиатъл
Пенинг, Хърман — Бостън
Ренър, Джонатан — Сан Франциско
Уейлън, Питър — Чикаго
— За първи път чувам тези имена — призна Харват.
— Аз също — обади се Стареца. — Кои са те?
— Хора от частния сектор. Основно от средите на инвестиционното банкиране — обясни Луис. — Заради затрудненията, които търпи икономиката ни, и начина, по който ни сочат с пръст, мислехме да вземем за следващ председател или председателка човек извън федералния резерв. Нещо като струя свеж въздух.
— Колко души знаеха, че те са начело на списъка с избрани? — погледна го Харват.
— Малцина от организацията.
— А извън нея?
