Партньорът на Кордеро беше самодоволен глупак, но Харват усети, че по-лесно го понася на пълен стомах. Чувал беше, че най-краткият път между двама души е или добрият смях, или натискането на спусъка. Реши да използва първо смеха. Напразно се мъчеше да измисли някаква шега, когато Кордеро неочаквано смени темата.
— Доведох го, защото смятаме, че може би има връзка между двете убийства.
— Значи вече сте си партньори? — попита онзи.
— Карай по-ведро, Сал. Къде е тялото?
— Ей там — посочи той с ръка към водата.
Малкото пристанище представляваше плитък V-образен залив, в който се бяха побрали не повече от петдесетина лодки, всяка от тях според Харват — „Кейп Код Меркюри“. Виждаха се поне петнайсетина полицаи, включително и членове на водолазния екип към бостънската полиция.
Един инспектор спря пред синьо пластмасово платнище и вдигна единия му край, за да видят тялото на проститутката заедно с въжето и прикачените за него тежести. Както беше написано в съобщението до Кордеро, и двете уши бяха отрязани.
Харват разгледа внимателно срезовете. Без да е специалист, можеше да прецени, че ръбовете са чисти, също както и при Клер Маркорт.
— Къде е намерено тялото? — попита той.
— От другата страна на парапета. Един от работещите по поддръжката пристигнал да отвори сутринта и да подготви лодките за деня. В едната си ръка държал някакви инструменти, а с другата — айфон. Телефонът се изплъзнал от ръката му и паднал във водата. Човекът се хвърлил да го хване и там видял Кели Дейвис, останалото е история на 911.
— Някаква идея за това колко време е престояла във водата?
— По-малко от дванайсет часа.
— Тук ли е хвърлена, или някъде наблизо? — попита Харват.
— С всичките тези тежести, привързани към нея? Едва ли е мръднала повече от метър. Този, който я е хвърлил, го е направил точно тук.
Харват огледа въжетата. Извади апарата си и направи няколко снимки.
— Откъде може да са взети тежестите и въжето?
— Работникът, който я намери, каза, че неотдавна складът им бил разбит. Почти сигурни сме, че са взети оттам.
— Някой да има ръкавици? — обърна се Харват към оперативните, след като прибра апарата.
Един от мъжете му подаде чифт и той приближи да разгледа тялото. Щом приключи, Кордеро побърза да отбележи:
— Оттеглям си думите за това, че не приличаш на човек от службите на закона. Личи си, че си прекарал известно време около тела на мъртви.
— Само едно-две. Сигурен съм, че и ти ще искаш да погледнеш.
— Защо не ми кажеш първо какво видя?
— Според мен е била удушена. Не виждам травми по главата, като изключим ушите, разбира се, така че по моему удушаването е причина за смъртта.
— И смяташ, че е била мъртва, преди да падне във водата?
— Така е, макар че при аутопсията ще потърсят вода в дробовете, за да дадат окончателно становище дали е била жива при падането във водата.
— Ако няма вода, това ще отхвърли ли удавянето като причина за смъртта?
— Не е задължително — отвърна Харват.
— Защо?
— Защото влезе ли вода в дихателните ти пътища, ларинксът се свива. Няма значение дали си в съзнание или не. Това е самозащитен механизъм на организма. Гласните струни залепват и спират достъпа на вода надолу по трахеята. Нарича се ларингоспазъм. При много хора спазъмът се отпуска, след като загубят съзнание, и тогава водата навлиза в дробовете, докато тялото се бори за въздух и се опитва да диша. На обикновен език това се нарича мокро удавяне. При десет до петнайсет процента от случаите обаче спазъмът остава, докато човекът умре от спиране на сърцето, и водата не може да проникне в дробовете. На това му се вика сухо удавяне. Дори да не открият вода в белия дроб, добрият патолог ще потърси вода и в стомаха.
— И защо пък там?
— Ларингоспазъмът може да спре водата да нахлуе в дробовете, но не може да я спре да влезе в стомаха. Движи се по друга тръба, която не се затваря, докато се давиш. Няма значение дали си в съзнание или не, започнеш ли да се давиш, в стомаха ти задължително ще има вода.
— Виж ти — изненадано възкликна Кордеро. — Къде научи всичко това?
— Част от неприятния ми опит като тюлен.
Партньорът на Кордеро, който още държеше края на платнището, само подхвърли през рамо:
— По-добре карай с шегите с ветроходната лодка.
— И защо?
— Повече доверие вдъхват от това, че си бил тюлен.
— Доста ли знаеш за армията?
— Достатъчно — отсече мъжът.
Харват поклати глава и свали ръкавиците.
Кордеро не знаеше на коя от историите на Харват вече да вярва, но който и да беше той, започваше да се издига в нейните очи. Нещо, което я караше да се чувства неудобно. И без това животът ѝ на вдовица с двегодишен син беше достатъчно сложен.
Реши да охлади малко собствения си ентусиазъм, като накара него да се почувства неудобно.
— Защо не се преместиш малко по на юг по тялото и да потърсиш следи от сексуално насилие?
Харват вдигна ръце и се засмя.
— Вече свалих ръкавиците.
— Ще ти дадем други — подхвърли тя и даде знак на един от колегите си.
Харват отстъпи на крачка от тялото.
— Гинекологията не е моята стихия.
Партньорът на Кордеро покри тялото на момичето и Харват го чу да промърморва под нос:
— Бъзльо.
