— Да, разбира се — кимна тя. — Но шефът ще го прехвърли към моя командир, което в крайна сметка ще доведе до това Сал да е твоят човек за свръзка. Да видиш той колко бавен може да бъде, ако иска, когато трябва да свърши нещо, при условие че не те харесва. А теб той определено не те хареса. Така че нека си помогнем един на друг, така ще улесниш най-вече себе си.
— Обзалагам се, че пускаш тази реплика при всяка среща с хора на местопрестъпление.
— Стига да са правилните хора и да не съм ги гръмнала все още.
Харват все пак се замисли над предложението. Когато се налага да разследваш убийство, искаш да си колкото се може по-близо до улицата, което означава и до ченгетата. Нямаше значение какво се е случило, много по-вероятно беше полицията в Бостън да чуе за него преди ФБР. Истината е, че имаше нужда от помощта им.
— Добре — започна той, — заведи ме някъде, където мога да закуся, и ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.
— Всичко ли?
— Всичко в рамките на разумното.
На Кордеро не ѝ хареса уточнението, но реши да остави вратата отворена.
— Знам едно място наблизо. Ще вземем моята кола.
Кордеро и партньорът ѝ бяха пристигна™ на местопрестъплението всеки със своята кола, затова тя го предупреди, че ще се видят в управлението. Двамата с Харват потеглиха с нейната кола към известния квартал Бийкън Хил.
„Парамаунт“ беше заведение, известно от поколения жители на Бостън като място за закуска. Това беше първата причина да го заведе точно там. Но имаше и втора — искаше да докаже, че не е напълно невежа относно историята на Бостън. Изчака той да поръча и да налеят в чашите им кафе.
— Наистина ли? — попита Харват. — Точно тук ли се е случило?
— На горния етаж — кимна Кордеро. — Казвала се е Мери Съливан. Деветнайсетгодишната последна жертва на Бостънския удушвач.
— Гледах документален филм за него. Той наистина е бил болен.
— Виждала съм снимки от местопрестъплението. Нямаш представа какво показват.
Харват отпи от чашата си, след което я остави на масата.
— Но все пак са го хванали, нали?
— Заловили са някакъв човек, изнасилван на име Албърт Десалво. Твърди се, че е направил признание, докато бил в затвора за изнасилване, което извършил девет месеца след убийството на Мери Съливан. Съществуват много въпросителни и съмнения дали Десалво е действителният Удушвач, или са били няколко души.
— Ти какво мислиш?
— Десалво знаел твърде много подробности от местата, където са извършени престъпленията, за да е съвсем невинен. Или той самият е бил убиецът, или е познавал извършителите. И в двата случая е добре, че са го отстранили от улицата.
— Кога е било това? Някъде през шейсетте? — попита Харват.
— Да. Започват през юни 1962 година, а последното убийство, това на Мери Съливан, се случва на четвърти януари 1964. Умират общо четиринайсет жени на възраст между деветнайсет и осемдесет и пет.
— Десалво получи доживотна, нали?
— Така е, но в биографията му има дълъг списък с обири и сексуални престъпления, извършени преди историята с Удушвача. Полицията не успяла да открие веществени доказателства, свързващи го с убийствата. Дали е знаел някои шокиращи факти, които не са били обявени публично? Да, но се оказали недостатъчни, за да го обвинят.
— Да не забравяме, че адвокат му е бил защитникът на О Джей Симпсън.
— Ф. Лий Бейли е представлявал и джебчия от затвора, за когото Десалво твърдял, че е Удушвача. Когато научил това, Бейли решил да поеме защитата и на Десалво. Опитал се да издейства оправдателна присъда на базата на невменяемост, но заседателите не се хванали.
— Все пак получил доживотна.
— Така е. Още същата година успял да избяга, но на следващия ден го върнали. Шест години по-късно бил сгащен в болницата на затвора и пребит до смърт. Убиецът или убийците така и не били разкрити.
— Поне справедливостта в крайна сметка възтържествувала и гражданите на Масачузетс си отдъхнали.
Кордеро кимна. Точно в този момент донесоха омлета на Харват.
— Сигурна ли си, че не искаш да хапнеш нещо? — попита той.
— Добре съм си така. Закусих, преди да изляза тази сутрин. Най-важното хранене през деня, нали знаеш?
— Точно това си мислех тази сутрин — усмихна се Харват, — докато приготвях пържените си яйца и ми се обадиха да тръгвам насам.
— Защо ти е да знаеш толкова много от историята за Дървото на свободата? — смени тя темата. — И моля те, спести ми онази част с
Тази жена наистина си я биваше, умът ѝ сечеше — добро качество за следовател в отдел „Убийства“. Трябва да е станала доста рано сутринта, за да бъде умът ѝ толкова бистър. Самият Харват не беше сигурен, че може да се похвали със същото. Очевидно нямаше смисъл да се опитва да я лъже. Щеше само да спести някои подробности, които не беше нужно да знае.
— Казаха ти от ФБР, че отвличането на Пенинг е едно от няколко?
— Точно така.
— Това, което не са споменали, е, че той не е първата жертва.
Кордеро хвърли поглед наоколо, за да се увери, че никой не ги чува, и се наведе над масата.
— И друго убийство ли има? Кога? Къде е станало?
