Произнесе го достатъчно високо, за да го чуе Харват. Този да не би да беше още в началното училище?
— Ей, Сал? — провикна се Харват, взе парче плат, което един от оперативните оглеждаше, и го хвърли към инспектора. — Мирише ли ти на хлороформ?
Онзи го изгледа, сякаш е полудял.
— Хайде — подкани го Харват, — поемѝ дълбоко въздух. Няма начин да не го усетиш и така ще сме сигурни дали е използвал хлороформ.
Онзи хвърли обратно парцала и процеди:
— Да го духаш.
— Няма начин тя да те чуе — посочи Харват към платнището. — Няма уши, а е и малко нещо мъртва.
Докато наблюдаваше лицето на партньора си, Кордеро почти чуваше как кръвта тупти в слепоочията му. Той по принцип се стараеше да я покровителства, а търпението му бързо се изчерпваше. Виждала го беше как кипва, понякога ставаше груб при разпити или в разговор с колегите. Докато Харват, странно защо, бе невероятно търпелив и само го закачаше, за да може Сал да кипне и да направи някаква грешка. Така или иначе, сега най-малко ѝ трябваше тези двамата да се счепкат. Ясно беше, че ако не могат да се сработят, ще трябва да ги раздели. Тъкмо се готвеше да подхвърли нещо разведряващо, когато към тях се приближи един от патрулиращите полицаи, който говореше по радиото с някого. На няколко стъпки от покритото с платнище тяло спря.
— Полицай Качински? — обади се Кордеро, която се сети, че го познава.
— Да, госпожо. Радвам се да ви видя отново, инспекторе.
— Полицай Качински е бил сред първите на местопроизшествието — обясни тя на Харват. — Когато водолазите извадили тялото, той направил първия оглед и разпознал жертвата. Права ли съм? — обърна се тя към пристигналия.
— Задържал съм я много често. Само миналия месец — два пъти. Казва се Кели Дейвис.
— И все за проституция ли? — попита Харват.
— Проституция, наркотици, дребни кражби. Нещата са вързани.
— Има ли някой, който може да я е видял с възможния убиец снощи?
— Точно за това говорех по радиото — кимна младият мъж. — Госпожицата се движи с други две момичета. Обичат да се мотаят и да търсят клиенти в туристическата част в центъра, но и трите живеят в общинските сгради Олд Колъни на Източна девета улица. Южно.
— Южно ли? — не разбра Харват.
— Има предвид Южен Бостън — обясни Кордеро. — Работническият квартал.
— Тия момичета са на метамфетамини. Понякога стоят там с дни — продължаваше Качински. — Когато видях, че Кели е жертвата, се обадих на няколко от колегите и ги помолих да държат под око приятелките ѝ.
— Открили са ги, така ли? — попита Харват.
— Да, сър. Дори едната е признала, че е видяла Кели с някакъв тип снощи.
— А другата?
— Там е работата. Другата се инати.
— Този тук не е инспектор — обади се начумерено партньорът на Кордеро и посочи Харват.
— Престани, Сал — намеси се Кордеро и се обърна към полицая: — Твоите колеги още ли са с двете дами сега?
— Да, госпожо — отвърна Качински — на Парк Стрийт Чърч близо до гробището Гренъри.
— Обади им се да ги задържат, докато отидем при тях.
— Разбрано, госпожо. Сега ще се обадя.
Патрулиращият полицай се отдалечи и Кордеро се обърна към партньора си. Но преди да е казала и дума, той предложи:
— Ще остана тук да довърша. Нека Попай Моряка се разкара от очите ми. Вземи го със себе си при ония момичета.
— Сигурен ли си?
— Хайде, отивайте, преди да съм се отказал.
— Остави ме аз да говоря, щом пристигнем — обади се Кордеро, щом наближиха Парк Стрийт Чърч. — Освен ако, разбира се, нямаш опит и в разпитите.
— Случвало ми се е само един-два пъти. Но съм загубен без кабелите и кофата с вода. Най-добре ти да ги разпиташ.
Тя започваше да вярва, че в подхвърлянията му има много повече истина, отколкото се преструваше, че признава.
Пресякоха Тримонт Стрийт и се насочиха към паркинга пред театър „Орфеум“, със скорост, все едно са в спортна кола. Досега Харват не се беше срещал лично с наркоман на амфетамини или „амфети“, както ги наричаха тук полицаите. Чувал беше този термин от свой познат в сервиза за тейзъри. Преди от фирмата да се научат да заключват кофите си за отпадъци, местните наркомани имаха обичая да влизат в контейнерите зад магазина и да събират части от изхвърлените електрошокови пистолети.
Тези момчета имаха много свободно време, бяха сръчни в поправките на всякакви уреди и машинарии и успяваха да възстановят криво-ляво тейзъри, които продаваха на улицата и така си набавяха пари за дрога.
Чудовищните уреди, които създаваха, бяха не само ненадеждни, но и много опасни. И все пак човек не можеше да не се изуми от тяхната изобретателност.
