Харват бе виждал пораженията, нанесени от амфетамините. Снимките на момичета, преди да започнат да се друсат и след това, бяха наистина покъртителни. Не само загубваха приятния си външен вид, но и се състаряваха преждевременно. Смяташе се, че към амфетамините човек се пристрастява от първия път, толкова са завладяващи.
Още като момче в Южна Калифорния той бе непрестанно изложен на това изкушение, но така и не посегна към дрогата. Единствените субстанции, свързани с химията, които си позволяваше, бяха известните три Б — бира, бърбън и от време на време бордо. Винаги знаеш какво може да излезе от една бутилка. Малко бяха фирмите за производство на вино, които си позволяваха да нарушават рецептите си и да рискуват да загубят клиентите си.
Още преди да наближат достатъчно двете млади жени от Южен Бостън, Харват забеляза колко са напрегнати. Имаше навика да наблюдава ръцете на хората и не можеше да не види енергичните и неспокойни движения на пръстите им. Едната почесваше непрестанно бедрото си, а другата докосваше с върховете на пръстите си палеца на едната ръка и само миг след това им разменяше ролите.
Гримът по лицата им беше в изобилие. Петната по лицето бяха друг страничен ефект от употребата на дрогата. Трябва да си напълно откачил, за да плащаш на тези жени за сексуслуги. Можеше само да си представи в какво състояние бяха зъбите им. „Амфи уста“ бе известният термин за бързите поражения, които оставяше след себе си злоупотребата с амфетамини върху зъбите и венците.
Кордеро се представи на двамата полицаи и на момичетата. Имаха вид на жени в средата на двайсетте. Едната беше висока и много слаба, с провиснала руса коса. Казваше се Агнес. Приличаше на колежанка в пролетна ваканция, която по цели нощи е била по партита и изобщо не спи, а сега у дома очаква купоните да продължат.
Другата, Британи, беше по-ниска и тук-там по тялото ѝ все още бе останала някаква плът. Сега, когато вече бяха достатъчно близо, Харват видя, че кожата на лицето ѝ не е в толкова лошо състояние, а си е сложила грим просто защото това е нейният стил. Косата ѝ бе боядисана в много по-тъмни нюанси от косата на Кордеро. Като допълнение към този цвят бяха и лакираните в черно нокти, черното червило и дебелите черни очни линии. Целият ѝ вид говореше за почитателка на готическия стил — къса черна пола, черна блузка и евтини декоративни украшения в същия стил.
Веднага стана ясно, че Агнес е говорителката на двете. Беше толкова словоохотлива, че Кордеро направо не можеше да вземе думата. Стандартната процедура при подобни случаи бе свидетелите да бъдат разделяни, за да не се влияят от думите си и да се получат по-чисти истории. Но Агнес единствена бе видяла снощи жертвата с нейния клиент. Британи не беше забелязала нищо и Харват реши да не ги разделя. Кордеро му бе обяснила какво смята да ги пита и той бе много любопитен как ще реагира госпожица Огън и жупел.
Следователката водеше блестящо разпита си, на всичкото отгоре разбираше южняшкия им диалект, голяма част от който, като се изключат неприличните думи, които младата жена сипеше непрестанно, бе за Харват направо като непознат език. Като глагол, като съществително, като определение и наречие. Дори във войската Харват не беше чувал чак толкова пиперлив език. Ала Кордеро беше от старата школа и предупреди момичето да внимава с изразите. В интерес на истината, то положи известни усилия, макар да се изпускаше от време на време.
Най-сетне се стигна до описанието на „онзи тип“.
— Ами най-обикновен — рече Агнес. — Не много висок, не много нисък. Обикновен.
През всичкото време Британи държеше устата си затворена, направо стисната, и приплъзваше напред-назад зъбите си. Харват така и не можеше да определи защо — или беше нервна, или под влияние на амфетамините. Като имаше предвид разширените ѝ зеници, тя очевидно скоро се беше дрогирала, а това само щеше да усложни информацията, която би могла да даде.
Беше трениран от тайните служби да следи внимателно за малките знаци в изражението, показващи дали говорещият лъже, или е под огромно напрежение, защото иска да скрие истината или замисля някакъв номер. Тази техника много помагаше при разпит, но в случая и при тяхното състояние тълкуването щеше да е чиста загуба на време.
Когато Кордеро попита за косата на мъжа, момичето обясни на южняшкия си жаргон, че човекът бил подстриган късо като военен — „канадска ливада“, и носел малко кепе; но не с козирка като на бейзболистите.
Харват изчака Кордеро да изчерпи въпросите си и предложи да говорят с Британи насаме. Агнес, разбира се, гореше от нетърпение да продължи да дърдори. Полицаите започнаха да се занасят с нея и полека я отдалечиха по улицата, за да могат Кордеро и Харват да зададат въпросите си на Британи.
Следователката мина така бързо от ролята на доброто ченге към тази на лошото, че на Харват направо му се зави свят. С Агнес беше дружелюбна, но пък и Агнес бе много отзивчива. Британи определено не искаше да сътрудничи и Кордеро не само стана строга, но и изкара ангелите на младата жена.
