Като имаше предвид що за тип е този убиец, Харват се съмняваше, че ще може да спи скоро. Ако благодарение на парите му Агнес и Британи липсват на улицата дори и само за една нощ, пак щеше да си заслужава.
Нямаше доказателства, че жената, извадена от река Чарлс, е била ликвидирана от същия човек, убил Клер Маркорт и Хърман Пенинг, но интуицията му подсказваше, че не е сгрешил, като даде пари на Британи. Интуицията му подсказваше и друго — убиецът не успяваше да се владее.
Боб Макгий бе прекарал по-голямата част от живота си зает с рисковани операции, но в мига, в който Лидия Райън му съобщи плана си, той заяви, че е нечувано тъп. Едно беше да се провалиш и да накараш Фил Дъркин да гадае къде си, и съвсем друго — да го поканиш открито да дойде и да те убие, а Боб смяташе, че Райън прави точно това.
В мига, в който лампата на верандата светна и ако не ѝ се причуваше, защото бе слушала това вече сто пъти, той каза:
— Планът ти ще се провали точно както става с всички лоши идеи.
— Надценяваш уменията си в тази област — отвърна тя, докато отвътре отключваха вратата.
— Така си е — беше последната забележка, направена от Макгий, преди да се отвори вратата. Бе решил да застане зад Райън не толкова за да ѝ даде предимство, а защото ако стопанинът на дома беше въоръжен и ги посрещнеше с дъжд от куршуми, Райън щеше да бъде сполетяна от съдбата, която с право си беше заслужила заради тази идея, и щеше да ги поеме, а той да избяга. Оказа се, че греши, но не и за това, че човекът е въоръжен.
Полковник Бренда Дъркин беше отворила вратата така, че нейният „Берета“ М9 да не се вижда отвън. Последният човек, когото бе очаквала да съзре на прага си посред нощ и по халат, беше Лидия Райън.
— Имаме сериозен проблем. Може ли да влезем?
Жената погледна застаналия зад Райън мъж, сякаш решаваше какво да предприеме, а после се отмести назад и отвори вратата докрай.
— Разбира се.
Седнаха в кухнята, където освен кафе Дъркин можеше да предложи на гостите си само диетична кола. И Райън, и Макгий приеха. Дъркин взе три бутилки от хладилника, донесе ги на масата и седна.
— Когато те питах има ли нещо, което мога да направя за теб — каза тя, — не си представях, че ще се появиш у дома. Мислех си, че ще се обадиш или ще пратиш имейл.
— Знам — отговори Райън, докато отваряше кока-колата си. — Нямаше да дойда така, ако не беше сериозно.
— Чакай малко — намеси се Макгий. — Вие двете всъщност се познавате май?
Бренда погледна Райън, преди да отговори:
— Трябваше да осмисля брака си или това, което беше останало от него. Единственият начин беше да се срещна с Лидия. Когато я видях, бях убедена, че двамата имат връзка. Искам да кажа, само я погледни!
— Да — отвърна Райън, като издърпа кичур от разрошената си коса и прихвана ревера на мръсния си халат. — Погледни ме!
Дъркин се засмя.
— После седнахме и започнахме да говорим. Исках да повярвам, че тя спи с Фил, защото тогава можех да го обвиня за всичко, да си тръгна и никога да не призная, че и аз имам заслуга за разпадането на този брак. Ти свърши работа, Лидия. Всъщност ме накара да се вгледам дълбоко и сериозно не само в брака си, но и в самата мен. Да се разведа беше едно от най-трудните неща, които ми се е налагало да правя, но това беше правилното решение, Фил Дъркин е колосален задник. Ако Данте беше познавал този кучи син, щеше да измисли цял нов кръг на ада за него.
— Искаш да кажеш, че си се махнала — ухили се Макгий. — И сега всичко е зад гърба ти.
Бренда Дъркин се засмя.
— Мисля, че се дължи на шотландската ми кръв. Имаме ли зъб на някого, нямаме равни на себе си.
— Ако ще се почувстваш по-добре, напълно съм съгласен с теб. Не за зъба, а за това, че твоят бивш съпруг е колосален задник. Казах на Лидия, че е трябвало да го хвърли в плитък гроб. Всъщност дори предложих да го изкопая аз.
— Много пъти едва не го изкопах аз, но накрая той сам се погрижи. И така трябва да бъде.
Макгий и Райън кимнаха. Бренда Дъркин беше права.
— Защо не кажеш защо сте тук — предложи полковникът и тогава Райън ѝ разказа случилото се.
Разговаряха почти до зори. Разбраха, че щом се налага да останат в дома ѝ, Бренда Дъркин трябва да се държи, сякаш всичко е постарому. Това значеше да не пропуска сутрешния групов крос и със сигурност да не телефонира на своята част в Американското военно разузнаване, че е болна. Единственото, което реши да промени, беше да паркира колата си в алеята, така че да скрият джипа на Макгий в гаража далеч от любопитни погледи.
Райън искаше да поспи няколко часа, но сънят ту идваше, то бягаше от нея. Накрая тя се отказа и слезе в кухнята, където установи, че Макгий е бил споходен от същия проблем. Завари го до масата с една диетична кола, голяма чаша кафе с мляко, пълна с овесени ядки „Лъки Чармс“, и телевизор, настроен на някакво предаване по „Енимал Планет“.
— Само да видя как оня дребосък, подтичващ подир стадото — помоли той, докато Райън си взимаше диетична кола и сядаше до него, — ще попадне в устата на лъва.
— Съобщиха ли нещо за случката от снощи?
