За части от секундата премина от дълбок сън в будно състояние. Както си беше в леглото с широко отворени очи, не дочака да чуе потвърждение на случилото се. Знаеше какво е чул. Смяташе да събере допълнителна информация.
Миг по-късно получи отговор, тъй като нова бутилка се разби и се чуха възбудени гласове. Отвън имаше поне един възрастен мъж, който спореше с някого.
Когато кварталът окончателно бъдеше заселен със сравнително порядъчни хора, цените на имотите щяха да се покачат значително. Ако решеше да продаде къщата, Уайс със сигурност щеше да получи цяло състояние. Дотогава обаче се налагаше да се примири с инциденти като този.
Грабна дистанционното, включи екрана на телевизора и потърси каналите на охранителните камери. Видя двама местни наркомани — младеж и девойка, които спореха оживено пред неговия дом. Момичето бръкна в найлонова торба до крака си и извади трета бутилка, която запрати към младежа. Стъкленият предмет се размина с главата му и шумно се разби в стената. На Уайс това му беше достатъчно. Време беше тези гамени да продължат забавлението си някъде другаде.
Навлече набързо дънки и една фланелка и пъхна крака в обувките си. Беретата, която държеше на нощното си шкафче, затъкна в колана на панталоните, взе фенера и тръгна към външната врата.
От шкаф в преддверието извади алуминиева бухалка и едва сега изключи алармената система. Не запали осветлението, за да не се очертае силуетът му в рамката на вратата. Преди да отключи, нови две бутилки се разбиха във фасадата и Бил Уайс вече побесня.
— Какво става бе? — изрева с пълно гърло той, отвори със замах вратата и прекрачи прага.
— Не е твоя работа! — изкрещя в отговор младата жена, която вече бъркаше в торбата за следваща бутилка.
— Така си мислиш. Засипахте цялото пространство наоколо със счупени стъкла.
— Тя е луда, човече! — извика младежът и се опита да се скрие зад стопанина на дома.
— Ей, ей — размаха Уайс бухалката пред него, все едно бе регулировчик на кръстовище. — Стой пред мен, за да те виждам.
— Не искаш да си гледаш работата, така ли? — продължаваше да крещи момичето. — Тогава ще се наложи да те заболи.
Уайс понечи да извади пистолета, но размисли и вместо това насочи лъча на фенера право в лицето на разбеснялата се жена.
— Пусни веднага бутилката! — заповяда той.
— Майната ти!
— Пусни я, да не отидете и двамата зад решетките. Веднага!
— Нали чу човека? — извика партньорът ѝ. — Остави бутилката.
— Ти млъквай — нареди му Уайс. — Аз давам заповедите тук.
— Както кажеш.
— Последна възможност — обърна се Уайс към младата жена. — Пусни бутилката, веднага.
Без да бърза, тя спусна ръката си към земята и разтвори пръсти. Уайс освободи бутона на фенера и лъчът изгасна.
— Боже, нищо не виждам сега. Сигурно си ме ослепил бе, идиот — изсъска жената.
— Как не — отвърна Уайс. — Сега ще ти дам да разбереш какво значи старата школа. Ще ти дам една метла и ще пометеш всички стъкла.
— Няма да мета.
— Ще метеш като едното нищо. В противен случай ще повикам да ви арестуват. Знам, че живеете в квартала, и предполагам, някои от приятелите ми полицаи вече добре ви познават. Изборът е твой.
Жената сякаш се предаде. Въздъхна тежко и процеди едно:
— По дяволите!
Уайс само поклати глава. Бавно, като внимаваше да не застане с гръб към двойката, той отстъпи назад през прага, за да вземе метлата, лопатата и малка кофа за смет. Излизайки навън, беше почти сигурен, че няма да ги завари, но се оказа, че са все още пред къщата и дори са подхванали отново разправията си.
— Я стига! — кресна им той. — Вие, влюбени птички, можете да си чуруликате където поискате, но само след като почистите. После ходете където ви видят очите.
Щяха да почистят и около входа, а последното, което Уайс искаше, е да започнат да надничат вътре. Не че преддверието му беше кой знае колко привлекателно, но колкото по-малко тия два стожера на обществото знаеха за жилището му, толкова по-добре, ето защо предпочете да затвори вратата след себе си.
Стоеше на тротоара и следеше какво правят. Беше наистина трогателно. Сякаш никой от тях не бе държал метла и лопата досега. Бяха напълно безпомощни. Остави ги да се борят още пет минути и реши да се откаже. Бяха толкова интоксикирани от наркотика и алкохолната добавка, че едва се крепяха на краката си, камо ли да пометат натрошените стъкла. Беше въпрос на време някой от тях да се нареже, а това бе последното, което искаше Уайс.
— Стига толкова! — викна той и дръпна метлата и лопатата от ръцете им. — Тръгвайте. Разкарайте се оттук. Изчезвайте.
