Тихо почукване на вратата прекъсна Хънтър и той вдигна глава при влизането на Денвър и Боланд. Двамата изгледаха студено Пит, преди да го познаят.
Пръв реагира Денвър.
— Дърк, радвам се, че се включваш в отбора ни.
Пит се усмихна.
— Както виждаш, този път съм облечен подходящо за случая.
Боланд само кимна и седна.
Хънтър извади носна кърпа от джоба на панталона си и избърса парченце тютюн от езика си. След като го огледа за миг, заговори:
— Нямахме достатъчно време, за да се организираме, господин Пит, но направихме и много от необходимото. Компютрите ни са свързани с всяка охранителна агенция в страната. Разчитам на вас да координирате операцията ни с вашите хора във Вашингтон. Ще ни трябват отговори, и то час по-скоро. Ако имате нужда от нещо, обърнете се към командир Боланд.
— Има едно нещо — рече Пит.
— Кажете го — насърчи го Хънтър.
— Аз съм на най-долното стъпало на йерархията и до тази сутрин изобщо не бях чувал за въпросния водовъртеж. Няма да ви бъда от голяма полза, ако не добия представа какво стои зад този разговор за загадъчния вакуум в морето, който поглъща кораби.
Хънтър го погледна със сериозно лице.
— Моите извинения… Предполагам, че знаете за Бермудския триъгълник.
Пит кимна и едновременно с това смънка утвърдителен отговор.
— Триъгълникът — продължи Хънтър — не е единственото място в света, където се случват необясними неща. Средиземно море също взема своя дял. А макар да е по-малко известен, районът Ромондо, намиращ се в Тихи океан на юг от Япония, е погълнал повече кораби през последните два века от всички океани, взети заедно. Което ни отвежда до последния и най-странен район — Тихоокеанския водовъртеж.
— Лично аз мисля, че това са пълни глупости — вметна Пит рязко.
— О, не знам — намеси се Боланд. — Немалко уважавани учени също предполагат, че има нещо нередно там.
— Значи сте скептик, така ли? — обърна се Хънтър към Пит.
— Аз вярвам единствено в неща, които мога да видя, подуша и пипна.
Хънтър изглеждаше и звучеше примирен.
— Господа, няма никакво значение на какво мнение сме. Важен е фактът и той е: какво ще преследваме, докато аз командвам Сто и първи отряд. Нашата работа е да спасяваме кораби. И точно сега първата ни задача е да открием и извадим „Старбък“. Ние повярвахме на мита за Тихоокеанския водовъртеж, подведени от странните обстоятелства, описани в съобщението на командир Дюпри. Колкото по-бързо изясним загадката за потъването на „Старбък“, докато търсим обяснение за изчезването на други кораби през годините, толкова по-добре за морската индустрия. Ако руснаците или китайците сложат ръка върху подводницата преди нас, това ще разгневи много хора във Вашингтон.
— Особено Министерството на военноморските сили — уточни Боланд.
Хънтър кимна.
— Да, министерството, както и всяка научноизследователска лаборатория и инженерна фирма, които са работили години наред, за да конструират и построят най-усъвършенстваната ядрена подводница, пусната на вода. Хората, които са леели пот за построяването на „Старбък“, няма да останат равнодушни, като научат, че е вързана за някой съветски кей във Владивосток.
— Има ли някаква прилика между изчезването на „Старбък“ и другите потънали кораби и самолети? — поинтересува се Пит.
— Аз ще отговоря на въпроса ви, майоре. — Тонът на Боланд режеше като острие. — Първо, за разлика от Бермудския триъгълник, няма случаи на самолети, изчезнали над Тихоокеанския водовъртеж. И второ, когато няма оцелели хора, спасителни лодки, трупове или плаващи останки, не може да се направи връзка. Единственото сходство между подводницата и другите изчезнали плавателни съдове е, че всички са изчезнали в строго определен район на Тихи океан.
Денвър се наведе и сложи ръка върху ръката на Пит.
— С изключение на капсулата за съобщения, която си намерил край нос Каена, има само още едно друго доказателство, видяно от човек.
— Адмирал Сандекър спомена за нещо такова — каза Пит.
— „Лили Марлен“ — каза тихо Хънтър. — Случай, който е още по-странен и от случая с „Мария Целеста“. — Хънтър отвори едно чекмедже и затършува в него. — Не е много, само няколко страници. — Той подаде една папка на Пит и едновременно с това натисна бутон на интеркома. — Йейгър, донеси ни кафе.
Пит се настани на стола си, погледна надписа на папката и започна да чете:
