Черният мерцедес се движеше бавно по отсечката от пътя, известна като „Кроазет“, в крайморския град Кан. Вляво се виждаше равна и не чак толкова интересна ивица море, с тясна лента пясък вместо плаж, върху който на равни интервали се извисяваха палми. От другата страна се възправяха величествени хотели. Движението по булеварда замря и Виктори се раздвижи нервно на мястото си. Нюйоркчани непрекъснато се оплакваха от трафика в Хамптънс, но това е само защото не са се сблъсквали с този в Южна франция. Тук в най-буквалния смисъл на думата пътят беше само един и всички минаваха по него, а вече беше десет вечерта. Беше първият ден от филмовия фестивал в Кан, което ще рече, че коктейлите щяха да продължат през цялата нощ.
— Почти стигнахме, мадам! — обади се шофьорът, като се обърна назад. — Остават ни още три светофара и стигаме до пристанището.
— Благодаря! — кимна Виктори, подразнена за пореден път от тази дума — „мадам“.
Сякаш един ден се бе събудила и най-неочаквано всички продавачи и шофьори бяха започнали да се обръщат към нея с „мадам“ вместо с „госпожице“, като че ли изведнъж целият свят беше забелязал, че е на средна възраст. Отначало се бе ядосвала, особено като се има предвид, че не е омъжена. И все пак, да бъдеш неомъжена и да си прехвърлила четиридесет е състояние, което светът още не бе готов да възприеме, особено в Европа и Англия, където жените едва на тридесет започнаха да се притесняват, че биологичният им часовник цъка. Но, от друга страна, ако си преуспяла жена, можеш да си въведеш собствени правила за това, как би желала да си живееш живота.
„А каква радост е да живееш така!“ — помисли си тя, загледана в прожекторите, изпращащи лъчите си към черното нощно небе. Да бъдеш съвсем сама на този свят, да бъдеш свободна! Защо светът никога не казва на жените за този вид щастие? Чувството може и да не продължи много дълго, но това няма никакво значение. Най-важното бе да изпиташ всичко в този живот, борбите и тъгата и замайващия триумф. И ако работиш наистина упорито, и ако вярваш в себе си, и ако нямаш нищо против да преживееш и болка, и страх (клишета, разбира се, но иначе напълно верни), накрая наистина може да ти излезе късметът и да преживееш нощ като тази сега. На този свят всичко бе възможно! А понякога онова, което ти се случва, е много хубаво. Просто трябва да вярваш, че хубавото ще се случи точно на теб!
Колата напредна още няколко метра и пак спря, защото точно в този момент една тълпа реши да пресече улицата. Движението не я притесняваше — партито беше в нейна чест, така че можеше да си позволи да закъснее. Вдиша дълбоко, наслаждавайки се на аромата на чисто новата кожена тапицерия на мерцедеса. Нищо не можеше да се сравни с аромата на нова кола и ако имаш късмет да го преживееш, няма начин да не му се насладиш. Колко мило от страна на Пиер Бертьой да й изпрати чисто нов мерцедес (модел, който все още не можеше да се намери в Съединените щати), който да я разкарва напред-назад през целия уикенд!
— Това е господин Юло, твоят шофьор — бе изтъкнал Пиер тази сутрин, когато на терасата, където Виктори закусваше, се бе появил мъж с шофьорска шапка и сива униформа. — Господин Юло е също и бодигард, така че можеш да бъдеш напълно спокойна за себе си!
— Защо, тук да не би да е опасно? — озърна се Виктори, предъвквайки втория си кроасан, намазан с онова неповторимо, кремовидно краве масло с леко солен вкус, каквото можеш да вкусиш единствено във франция.
— Фестивалът е привлекателно място и за някои особняци — отбеляза Пиер. — Не че е особено опасно, но човек трябва да внимава. А ние не искаме да те изгубим! — добави с леко похотлива усмивка.
И така сега, в допълнение към апартамента в „Отел дю Кап“ (един от най-хубавите на хотела, с изглед към градините, басейна и морето и с малко, приятно балконче), тя разполагаше с кола и собствен шофьор и бодигард.
Кръстоса крака и приглади гънките на синята си копринена вечерна рокля. Тази рокля бе една от любимите й. Възнамеряваше да я пусне по пътеката още на следващото си модно ревю. Но дали това ревю ще бъде в Париж или в Ню Йорк7 Не трябва да забравя да пита Пиер. Той държеше тя да прекарва по две седмици месечно в Париж, но пък компанията държеше да я разработи като американски дизайнер на висша мода с някоя не толкова скъпа линия. И именно тази възможност да се прояви в областта на висшата мода се бе оказала решаваща за съгласието й относно тяхната оферта — просто беше прекалено изкушаващо, за да го откаже.
