Докога ще трябва да търпи всичко това? Беше пристъпила прага на офиса на Лин най-малко три минути по-рано от уговореното, а ето че той все още говореше по телефона! Защо просто не стане и не си тръгне?!
— Вече е тук — продължаваше Лин в телефонната слушалка. — Името й е Виктори Форд. Точно така — кимна и намигна на гостенката си. — Модният дизайнер, да. Същата. Наистина красива жена, казвам ти! — После сложи ръка върху слушалката и й заяви: — Танър Коул те познава много добре и одобрява срещата ни! Ето, вземи! — Подаде й телефона. — Кажи му „здрасти“! Окуражи го малко! Горкичкият! Напоследък хич не му върви в романтичната част.
Виктори въздъхна, изправи се и пое слушалката от ръката на Лин. Поведението му беше детинско! Много мразеше да я принуждават да разговаря по телефона с човек, когото не познава. Ако ще и този човек да е филмова звезда.
— Ало! — изрече сега тя в телефонната слушалка.
— Не му позволявай да ти се качва на главата! — изгука великият Танър Коул в ухото й.
— В никакъв случай — отсече тя и погледна към Лин. — Защото ако го направи, ще трябва да започна да излизам с вас!
Лин грабна слушалката от ръката й с престорена ярост изкрещя в нея:
— Чуваш ли я какви ги говори, моля ти се?! — обърна се и й се ухили. Виктори забеляза, че зъбите му са огромни и ослепително бели. — Каза, че май трябва да тръгне с теб, а не с мен! Очевидно само тя не е чувала нищо за размерите на онази ти работа!
Виктори въздъхна и се върна на фотьойла си. Вдигна ръка и погледна демонстративно часовника си. Лин беше такъв шоумен, че човек просто не можеше да не го съжали. Вероятно това негово поведение се дължеше на вътрешната му неувереност. Да, трудно е за вярване, но не и невъзможно. Може би именно неувереността бе в основата на непрестанния му стремеж да прави пари. Огледа се и зърна три чудати графики — на Александър Калдърс, които струваха стотици хиляди долари. Нищо чудно Лин да бе замислил цялата тази сценка, с цел да я впечатли — когато тя влезе, да го завари да говори по телефона с големия си приятел Танър Коул.
Кръстоса крака. Защо пък не! Най-малкото е почувствал необходимостта да положи някакви усилия! Почувства съжаление към него.
— Ясно, мой човек! Добре! Ще се видим утре вечер, при шибаните „Янки“! — извика той и затвори телефона. Бейзболният сезон беше в разгара си. Лин безсъмнено притежаваше запазена ложа на стадиона на „Янките“.
Виктори се замоли да не започне сега да й говори за спорт.
— О, здравей! Как си? — извика възторжено той, като че ли току-що я бе забелязал. Изправи се, заобиколи бюрото си, сграбчи и двете й ръце и се приведе, за да я целуне по бузата. — Изглеждаш страхотно!
— Благодаря! — кимна хладно Виктори.
— Не, говоря ти съвсем сериозно! — каза той, без да пуска ръката й. — Много се радвам, че прие поканата ми!
— Няма проблеми — изрече сковано тя. Чудеше се дали и той се чувства точно толкова неудобно, колкото и тя.
— Елън! — изкрещя най-неочаквано той. — Колата долу ли е?
— Много добре знаете, че е долу — достигна до тях гласът на Елън от другата страна на вратата.
— Да де, ама точно пред входа ли е? Искам просто да изляза от сградата и веднага да вляза в колата! Не ми се виси отпред като прани гащи да чакам Бъмпи!
— Веднага ще го предупредя, че слизате — изчурулика весело асистентката му.
— Кой е Бъмпи? — попита Виктори, докато се питаше за какво ли ще разговарят цяла вечер.
— Моят шофьор — отговори Лин. — Господин Дупка. Ако ще по целия път да има само една-единствена дупка, той със сигурност ще я намери! Нали така, Елън? — извика на излизане той.
Виктори вдигна очи към него, като се чудеше дали говори сериозно или се майтапи.
Елън вече стоеше до бюрото си и държеше черно кашмирено палто. Лин пъхна ръце в ръкавите и попита:
— Балончетата?
— Точно до вас — отговори асистентката му и посочи към бутилката шампанско „Кристал“ на бюрото си.
— В „Уитни“ сервират отвратително шампанско — обясни Лин. — Непрекъснато им казвам да си повишат стандарта поне на „Верв“, но те са си стиснати копелета. Та затова си нося от моето.
Елън тръгна след тях, понесла бутилката шампанско и две чаши. Виктори си каза, че една жена никога не би си и помислила да иска от секретарката си подобна услуга. Погледна смръщено към Лин и изсумтя. В този момент той зае мястото си на задната седалка, Елън му подаде бутилката и чашите и заяви:
— Забавлявайте се, деца!
Виктори погледна изумено секретарката, която улови погледа й и само сви рамене.
После се извърна към Лин, който вече разкъсваше с опитни ръце златното фолио на бутилката. Присви очи. Ако ще нищо друго да не излезе от тази вечер, най-малкото ще даде на Лин Бенет един хубав урок.
„Този Лин Бенет е голям кретен!“ — помисли си Нико, като присви очи към заглавната страница на вестник „Ню Йорк поуст“. Водещото заглавие крещеше: „Ред Сокс на върха!“, но в квадрата в горната част се мъдреше снимка на Лин Бенет с надпис: „Прочутият милиардер в кучешка схватка! Виж стр. 3“
