Въпреки паниката умът й продължаваше да работи на високи обороти. Ето защо нямаше обхват. Микробусът очевидно блокираше сигнала. Погледна по протежението на уличката и забеляза временните бариери на пресечката, които спираха движението.
Изрита обувките с висок ток и се покатери на перваза.
Над прозорците на долния етаж имаше нещо като навес.
Нямаше представа дали в микробуса има хора. Но беше сигурна, че ако остане в кабинета, ще умре. Приготви се за скок и напрегна мускули. Вратата на съседния кабинет изтрещя под тежките ритници. Сълзи се търкулнаха по бузите й. Вик, изстрел, шум от падащо тяло. Горкичкият Ейвъри!
Господи, защо Шоу не е тук сега?!
Отправи една молитва към Бога и се напрегна за скок. Надяваше се да оцелее и да потърси помощ, тичайки колкото я държат краката. Макар че освен нея в сградата едва ли бяха останали хора, които се нуждаеха от помощ.
Изстреляни направо през вратата, двата куршума улучиха Ана в гърба и излязоха през гърдите. Приклекнала на перваза, тя сякаш не разбра, че е улучена. Кръвта й заля дървената рамка и плисна на пода. Погледът й се замъгли. Синьото небе стана кафяво, а зеленият цвят на тревната площ насреща избледня и започна да пожълтява. Ушите й престанаха да чуват чуруликането на птиците и трафика по съседната улица. Вкопчи се с всички сили в перваза, но силите й намаляваха с бързината, с която кръвта изтичаше от тялото й.
Ана Фишер политна и падна. Но не навън, а на пода на кабинета си, отправила безжизнен поглед в тавана.
Вратата отхвръкна от пантите си. Двамата мъже влязоха в кабинета и се надвесиха над нея. Единият смъкна маската от лицето си поклати глава.
— Дяволски добро попадение — промърмори той. — Всъщност аз просто се опитвах да разбия бравата.
Другият също смъкна маската си и се втренчи в проснатата жена.
— Какво става, по дяволите? — изръмжа Сизър. — Пронизали са я два куршума, а тя все още диша!
— Спокойно, след минута ще започне да рита — отвърна колегата му.
— Не разполагам с тази минута! Я виж прозореца, тя се е опитвала да избяга!
Другият проследи погледа му към счупеното стъкло.
Сизър вдигна оръжието и се прицели, въпреки че дишането на Ана ставаше все по-затруднено и накъсано.
Куршумът я улучи в челото.
С последния й дъх излетя с една изненадващо ясна думичка.
За всеки случай Сизър я побутна с тежкия си ботуш, но беше ясно, че тя никога нямаше да свидетелства за случилото се в сградата.
Вторият мъж включи портативната си радиостанция. Послуша известно време, после кимна.
— Всички са мъртви — обяви той.
— Всички са мъртви — повтори Сизър. — Докъде стигнаха хакерите?
— Почти свършват.
— Кажи им, че разполагат с две минути, и накарай онези долу да проверят дали някой не е забелязал жената на прозореца. В случай че е така, те си знаят работата. Самолетът чака. Ако го изпуснат, си е за тяхна сметка. Давай да приключваме.
Разтвориха раниците си и извадиха бележници, документи, карти и чертежи. Клекнаха пред тялото на Ана и започнаха да слагат отпечатъците й върху хартията.
После разхвърлиха част от материалите по бюрото. Сизър изведнъж се вцепени.
— Мамка му! — изсъска той.
— Какво? — вдигна глава другият.
Ръката на. Сизър сочеше към разпечатките на Ана, които все още лежаха на бюрото. Те по безспорен начин доказваха интереса й към „Червената заплаха“.
— Дамата е била доста любопитна, но това ще ни бъде от полза.
Извади фотоапарат и започна да снима вътрешността на кабинета.
Малко по-късно получиха уверение, че никой не е видял жената на прозореца, въпреки че капки от кръвта й бяха попаднали в малката цветна леха до главния вход. В резултат част от оранжевите лилии бяха придобили малко по-тъмен и сочен цвят.
Не след дълго в кабинета се появи още един мъж. Той се настани зад бюрото и вкара едно DVD във флопито на компютъра. Облечените му в ръкавици пръсти затичаха по клавиатурата със смайваща бързина. Звукът наподобяваше влак, който преминава с висока скорост през износени стрелки.
Шейсет секунди по-късно мъжът извади диска и хукна към вратата.
— Всичко е прехвърлено! — обяви през рамо той.
След още трийсет секунди в централния офис на Финикс Груп не остана нито една жива душа.
Шестима души бяха арестувани минути след като президентът Бенист напусна хотел „Риц Карлтън“, където произнесе поредната си политическа реч. Медиите нарекоха полицейската акция „ювелирна“, защото арестуваните бяха проникнали в хотела с безупречно фалшифицирани документи и бяха заловени непосредствено преди да извършат покушението. В друг материал се съобщаваше, че по същото време е бил направен опит за отвличане на бащата на президента, но престъпниците били арестувани, преди да проникнат в апартамента на възрастния човек. При завързалата се престрелка били убити двама от похитителите.
