Извади от джоба си листа с речта си и вдигна поглед към множеството, което го гледаше с искрено обожание. Дали пък някъде сред тези хора не се крие и новата мис Секси, която очаква вниманието му, внезапно се запита той. Ненапразно беше оставил съпругата си у дома. Беше дошло времето за промяна. Тя беше отегчена от него, а единственото й достойно за внимание качество отдавна му беше омръзнало. Този път ще търси малко повече мозък, зарече се Крийл. Разбира се, ако дамата притежава достатъчно бляскава външност. Той беше човек, който ценеше красотата около себе си.
Започна словото си с няколко думи за събитието, което медиите вече наричаха „Лондонската касапница“. После помоли присъстващите за минута мълчание в памет на загиналите. Това беше отлично преценен жест. Сведе глава на гърдите си и за миг наистина помисли за мъртвите и техните близки. Очите му се навлажниха. Беше ужасно и той съжали, че се стигна дотам. Ако имаше друг начин, несъмнено би прибягнал до него. Каква трагедия! Но светът беше станал толкова сложен и объркан, че вече никой не знаеше къде е границата между доброто и злото.
Отново вдигна глава и срещна погледите на стотици овлажнели очи. Моментът беше наистина магически. В рамките на няколко кратки секунди оратор и публика се превърнаха в едно цяло. Всички бяха участници в събитията. Светът се обедини пред лицето на нещастието, както беше ставало и преди. Враждата и катастрофите раждаха смайващи неща. Не случайно най-великите президенти на Америка бяха управлявали по време на войни. Така действат въоръжените конфликти. В твоя полза. Или се издигаш до небесата, или се сгромолясваш. Средно положение нямаше, място за бягство — също. Историята го бе доказала по неоспорим начин. Крийл беше дълбоко убеден, че хората осъзнаваха огромния потенциал на живота единствено чрез загубата.
Десетина минути по-късно той приключи речта си и се върна на мястото си. Слушайки бурните овации на присъстващите със скромно наведена глава, той изведнъж се сети за съобщението на Сизър.
Да, вечерта беше забележителна, дори за него.
Сизър и Пендър несъмнено смятаха, че става въпрос само за пари, за възкръсването на „Арес“ от царството на мъртвите корпорации. Това, разбира се, беше една от причините. Но само една, и то съвсем не най-важната. Само той, Николас Крийл, беше наясно защо предприема тази стъпка. Ако хората знаеха причините, повечето от тях със сигурност щяха да го аплодират. Понякога целта наистина оправдава средствата. В това старо клише, безмилостно мачкано и изкривявано през годините, действително се съдържаше зрънце мъдрост. И все повече хора започваха да го разбират.
На коктейла след официалната част се запозна с няколко жени, които можеха да изпълняват ролята на компаньонки, но не и на съпруги. По този въпрос той вече имаше решение. Те се появяваха именно на подобни събития — включително и онези с глава на раменете и дипломи от престижни университети. Беше прекалено богат и прекалено известен, за да бъде пропуснат.
По-късно, когато високата и елегантно облечена дама влезе в лимузината, безспорно поласкана от поканата за едно питие, в душата на Крийл внезапно се промъкна увереността, че нищо в живота му вече не може да се обърка. Беше миг на могъщо просветление, рядък дори за мъж като него.
Затова възнамеряваше да му се наслаждава максимално дълго. Той по-добре от всички знаеше, че утре нещата могат да изглеждат съвсем различно.
Умният човек знае, че победата не е неизбежна. Още по-умният си дава сметка, че загубата никога не е пълна, стига да знаеш как да се справиш с последиците от нея.
Но истинският мъдрец е наясно, че печели дори когато губи.
А Николас Крийл винаги беше смятал себе си за мъдрец.
Една тежка ръка легна върху рамото на Кейти в момента, в който излезе от асансьора. Първата й реакция беше да я отмести, но промени намеренията си, когато срещна очите на широкоплещестия мъж с мрачно лице.
— Елате с мен! — заповяда той с подчертан британски акцент.
— Защо?
