Крийл разполагаше с компрометиращи материали срещу Пендър, които биха могли да го погребат няколко пъти. И Пендър отлично го знаеше. Затова Крийл не се безпокоеше, че този тип може да го предаде. Никой не знаеше за присъствието му на яхтата. Пристигна тайно и щеше да си тръгне тайно. Такъв беше стилът на работа на Крийл. Нещо лесно постижимо, когато на практика притежаваш собствена авиокомпания.
— Да се залавяме за работа — кратко рече той.
Пендър изпразни съдържанието на куфарчето си и вдигна глава.
— Предполагам, че в офиса на Финикс Груп са оставени съответните материали.
— Точно така.
— Някакви признаци, че те са привлекли вниманието на полицията?
— Все още е рано. Но намирането им е само въпрос на време.
— Имате ли вътрешен човек?
На този въпрос Крийл се задоволи само да кимне.
— Когато ми се обадихте за това, което сте открили във Финикс Груп, нещата ми се сториха прекалено идеални.
— И аз си помислих същото — призна Крийл. — Но всичко се оказа вярно. В противен случай не бих предприел нищо. А сега ми кажи какво ще направиш, за да поднесеш поредната „истина“ на обществеността.
Пендър вдигна лист хартия.
— За постигането на максимален ефект и широко разпространение отново препоръчваме мрежата — започна той. — След това ще оставим историята да бъде дооформена от странични източници. Макар да не го признават, големите медии постоянно се ровят из блоговете, търсейки сензационни теми и различни гледни точки. Така нещата ще изглеждат напълно естествени. Повече достоверност, по-малко съмнения.
Крийл кимна в знак на съгласие.
— Така откриваме истинските работодатели на Финикс Груп, което ще бъде последвано от неизбежното изтичане на информация от Лондон.
— И аз съм на същото мнение. Разкриваме истинските собственици на мозъчния тръст и на бял свят излизат бомбастичните разкрития за истинската му дейност. — Пендър замълча за момент, после добави: — Разбира се, ще има и спорове.
— Естествено, но те само ще усилят достоверността на историята. Който оспорва, губи.
— Вашите „ботуши по земята“ действат безупречно.
— Тепърва ще се чуе за тяхната работа — загадъчно отвърна Крийл.
— Кога ще изтече информацията?
— Вече е готова. Ще натисна копчето в подходящото време.
— Можем ли да й се доверим?
— Не става въпрос за доверие.
— А след изтичането на информацията?
— Аз ще реша какво ще правим с нея, Дик.
— От опит знам, че… — започна Пендър, но Крийл го прекъсна, като запали пура и вдигна една кристална гарафа.
— Чаша порто? — попита той. — Това питие много ми помага преди вземането на важни решения.
— Сигурен съм, че вашето порто е най-доброто в света — усмихна се Пендър.
Навън прозвуча корабна сирена и той механично извърна очи към илюминатора. Към яхтата се приближаваше осемметрова гемия, на борда на която се бяха струпали десетина възбудени деца.
— Туристически посещения на „Шайло“, мистър Крийл? — ухили се той. — Решили сте да изкарате малко лесни пари от средиземноморската паплач с немити лица?
Крийл не отвърна на усмивката. Стана от мястото си, пооправи блейзъра и намести капитанската фуражка. Днес беше облякъл униформата именно заради тези деца.
— Италианчета от местното сиропиталище — сухо поясни той. — Когато съм тук, винаги ги каня на борда. Ще хапнат свястна храна, ще получат нови дрехи и играчки, ще се забавляват. Те са само деца, Дик. Имат нужда от забавления.
— Много щедро от ваша страна.
— Затова не взех жена си. Когато е на яхтата, тя просто не може да стои облечена, дори около нея да лудуват деца. Искам да кажа, че възрастните са друго нещо. Ако членовете на екипажа искат да я зяпат, нека го правят, но децата? Тази част от характера й наистина е много странна. Преди да се оженим, дори не подозирах за нея.
— Малка пробойна в аурата ви на всезнайко, а? — подхвърли Пендър, без да крие усмивката си.
— Дик, забелязвам, че от време на време си позволяваш волности, на които нямаш право — сухо отвърна Крийл.
— Извинявам се, мистър Крийл — стреснато го погледна Пендър. — Нямах намерение да…
Крийл сложи чашата на масичката пред него.
— Между другото, моето порто наистина е най-доброто в света.
Пендър побърза да вдигне чашата с пребледняло лице, следвайки жеста на домакина.
— За по-добър свят — рече Крийл.
— За по-добър свят — нервно измънка Пендър.
— Не бъди толкова мрачен, Дик — усмихна се Крийл. — Не говорех
Забележката му не допринесе с нищо за успокоението на Пендър.
— Отивам да настаня децата и веднага се връщам. А по-късно ще ги повозя на подводница.
— Имате подводница?! — зяпна Пендър.
— Имам всичко, Дик. Мислех, че го знаеш.
— Да, но италиански сирачета на подводница?!
— Когато човек има всичко, той иска да го сподели — отвърна Крийл.
