— Изгубил е много кръв, но лекарите твърдят, че след операцията вече е вън от опасност. Той е як мъж.
— Слава богу! — с облекчение въздъхна Кейти.
— Но когато разбере за Ана…
— Някой трябва да му каже.
— Не съм убеден, че ще се случи скоро — откровено заяви Франк.
— Но нали ще го научи от вестниците, телевизията, по телефона?
— Взели сме мерки — поклати глава Франк.
— Няма ли да се учуди, че тя не е в болницата, до леглото му?
— Ще му кажа, че аз съм разпоредил да я държат далеч оттук.
— Но той ще поиска да говори с нея, поне по телефона. — Кейти замълча за миг. — Така и не разбрах името ви…
— Франк — отвърна след кратко колебание той.
— Лично име или фамилия?
— Просто Франк.
— Добре, „просто Франк“. Но те бяха сгодени и имаха намерение да се женят. Той изобщо няма да ви повярва, че не трябва да я вижда и да говори с нея.
— Да съм казвал някога, че планът е съвършен? — раздразнено попита Франк. — Когато мислеше, че умира, той ме помоли да й се обадя. И аз му обещах, макар вече да знаех, че тя е мъртва. — Скочи и закрачи из малката стаичка с ръце в джобовете и поглед в обувките си.
— Мога ли да го видя? Обещахте да ме пуснете при него, ако ви кажа истината.
Франк спря и кимна на хората си, без да поглежда към нея.
Тримата се насочиха към вратата.
— Кажете му — обади се зад гърба им Франк.
— Какво? — рязко се завъртя Кейти.
— Бяхте права. Кажете му за Ана.
— Аз?! — смаяно го погледна тя. — Не, аз не мога да…
— Казахте, че ви е спасил живота. Нали сте негова приятелка? Дръжте се като такава!
Ужасена, Кейти понечи да каже още нещо, но Франк затръшна вратата под носа й. Миг по-късно вече крачеше към стаята на Шоу.
Имаше чувството, че извървява последните самотни метри към собствената си екзекуция.
След продължителен нощен полет на борда на частния си самолет Николас Крийл смени Лос Анджелис с Италия, където пое ролята на капитан на огромния плавателен съд, наречен „Шайло“. Той представляваше гигантска яхта с дължина от близо двеста метра. Деветте й палуби предлагаха свръхлуксозни условия за трийсет пътници — покрит басейн, киносалон, диско клуб, фитнес зала, баскетболно игрище, различни водни играчки, две площадки за хеликоптери, няколко сауни и една буквално невидима подводница с капацитет трийсет пътници, която беше прикрепена към дъното на яхтата и позволяваше на собственика свободен и абсолютно незабелязан достъп до плавателния съд. „Шайло“ се управляваше от трийсет изключително опитни моряци, чиято основна задача беше да служат всеотдайно. Личният апартамент на Крийл беше доста по-голям от средна американска къща.
„Шайло“ беше кораб с максимална сигурност, оборудван с високочувствителни камери и дори със специална антиракетна система. Италианското правителство му беше осигурило постоянна охрана от два полицейски катера, които не се отделяха от мястото, на което беше хвърлил котва. Политиците на тази страна очевидно отчитаха по подобаващ начин благотворителната дейност на Крийл и на италианска земя.
Въпреки огромните си размери, надминаващи тези на много плавателни съдове, „Шайло“ беше изключително пъргав. Развиваше двайсет и пет възела и с лекота избягваше морските бури.
Цената му беше около 300 милиона долара, но Крийл я смяташе за изключително изгодна. Той беше любимото му място за живеене, предпочитано пред всичките му резиденции по света. Още от дете беше влюбен в морето, а като юноша мечтаеше да обиколи света на борда на някой търговски кораб.
Днес облеклото му беше в тон с морската обстановка — тъмносин двуреден блейзър, кремав панталон и бяла капитанска фуражка. Наблюдаваше как хеликоптерът гълта разстоянието до яхтата със сто възела в час. Не след дълго скоростта намаля, машината увисна над маркираната в жълто площадка и меко се приземи. Моторът заглъхна, витлата постепенно утихнаха. Дик Пендър скочи на палубата. Беше облечен с дълго кожено палто, на главата си носеше шапка с широка периферия, а лицето му беше скрито зад големи слънчеви очила. Тънкото куфарче в ръката му се поклащаше от вихъра на витлата.
Крийл го посрещна на задната палуба и го поведе надолу по широко стълбище от тиково дърво. Минута по-късно влязоха в широко помещение в средата на кораба, облицовано с орех. През широките илюминатори се виждаха тъмните води на Средиземно море, зад които блещукаха светлините на италианското крайбрежие.
— Жена ви тук ли е? — попита Пендър, докато хвърляше палтото и шапката си на близкия стол.
— Не — поклати глава Крийл. — На екипажа му идва малко в повече да я гледа как се пече гола на палубата. Изпратих я да се подмладява в швейцарски спа център. Така и не ми стана ясно от какво точно иска да се избави.
Пендър стрелна с очи големия плазмен телевизор на стената, показващ сцени от лондонската касапница.
— Там стана голяма бъркотия — отбеляза той. — Не сте си губили времето.
