Цялата истина полностью

После някаква мисъл прониза алкохолната мъгла в главата й и я накара да се изправи.

— Ужасно съжалявам, Шоу! Съжалявам за тъпотията с джиесема, съжалявам, че те излъгах! — Замълча за миг, погледна безпомощно голите си крака и глухо добави: Съжалявам за Ана…

Шоу се надигна и без да бърза, подреди празните бутилки върху малкото писалище до стената.

— Всъщност исках да ти благодаря, че дойде да ме видиш — тихо рече той.

— Не е нужно, особено след вчерашния ден в болницата — изненадано го погледна тя. — Вчера беше, нали?

— Беше преди пет дни.

— Пет дни?! — ужасено попита тя. — Шегуваш ли се?

Той погледна празните бутилки.

— Мислиш ли, че се шегувам?

Очите й се плъзнаха по бутилките, после се върнаха на лицето му. Тялото й бавно се отпусна назад.

— Можеш ли да повярваш, че шест месеца не бях близнала дори капчица?

— Не, не мога — поклати глава той.

— Но е вярно — простена Кейти. — Просто не знам как стана така, че паднах от влака.

— Не е било влак, а скала — въздъхна той и отново погледна бутилките. — Ще чакам в другата стая, а ти вземи душ и се облечи. Отиваме да закусваме.

— Чакай! — спря го тя. — Защо не си в болницата?

— Приключих с болниците.

— Сигурен ли си?

Очите й пробягаха по издутия ръкав на сакото му.

— Следобед заминавам за Лондон с влака под Ламанша. Но преди това искам да си поговорим за Ана.

— Какво искаш да знаеш?

— Искам да разбера защо я убиха.

В очите на Кейти се появи недоумение.

— Но аз не знам нищо.

— Може би само си мислиш така. Възможно е да си чула или видяла нещо, което ще ми помогне.

— Шоу, убеден ли си, че състоянието ти позволява да се заемеш с това?

Той се обърна. Погледът на яркосините му очи беше толкова пронизващ, че тя неволно затаи дъх. Ноктите й потънаха в дланите, почувства се като прегрешило хлапе, очакващо наказание.

— Животът ми приключи, Кейти — прошепна той. — Но убиецът на Ана ще умре, и то скоро.

Космите на тила й се изправиха, кожата й настръхна. От години не беше се чувствала така. Главата я заболя, прилоша й.

— А сега се обличай, моля те.

Тя го изчака да излезе, втурна се в банята и повърна течната отрова, събирана в продължение на пет дни.

Хапнаха на малка масичка пред сладкарница, от която се виждаше Ке дьо Жевре и част от Сена. Леко извиване на шията беше достатъчно за Кейти, за да зърне върха на катедралата „Нотр Дам“ в средата на прочутата река. Лувърът се намираше на половин километър на изток, горе-долу на същото разстояние беше и Бастилията, но в обратна посока.

Кафето беше силно, препечените филийки — топли, а обикновеният омлет толкова вкусен, колкото можеха да го правят само французите.

— Срещнали сте се в Лондон — започна Шоу. — Къде по-точно? В службата или в дома й?

— Видяхме се в едно кафе, а после отидохме в офиса й.

— Забеляза ли нещо необичайно там?

Кейти сви рамене и с деликатен жест поднесе вилицата към устата си. Стомахът й все още се бунтуваше.

— Беше необичайно, но същевременно и съвсем делнично — въздъхна тя. — Красива каменна къща на тиха уличка в сърцето на Лондон, в която работи екип от учени. Според Ана те пишат неща, които никой не чете… — Вдигна глава и попита: — Ходил ли си някога там?

Шоу кимна.

— Преди около година, без да знам защо, дори си направих труда да проверя цената на сградата в регистъра на недвижимите имоти. Можеш ли да предположиш колко струва? — Кейти отхапа от препечената филийка и го погледна с интерес. — Шестнайсет милиона паунда.

Младата жена за малко не се задави.

— Но това са повече от трийсет милиона долара! — възкликна тя.

— Точно така. Да не говорим, че става въпрос за пазарната цена, платена преди десет години. Днес със сигурност струва много повече.

— От колко време работи там Ана?

— От пет години. Като старши анализатор, една от най-добрите в екипа.

— Не се съмнявам — кимна Кейти. — Тя ми разказа с какво се занимават, но не разбрах кой е собственикът на Финикс Груп.

— Веднъж спомена, че бил някакъв богат саможивец от Аризона, оттам идвало и името на фирмата. Но после добави, че според нея по-скоро ставало въпрос за митичната птица феникс.

— Която никога не умира — кимна Кейти и изведнъж поруменя, срещнала втренчения поглед на Шоу.

— Оказва се, че не е било особено подходящо име, нали? — отбеляза той.

— Мисля, че зад Финикс Груп се крие нещо повече — побърза да добави тя. — А ние трябва да открием кой или какво е то.

— Не ние, а аз! — натъртено рече той.

— Мислех, че ще действаме заедно.

— Сбъркала си.

— И аз искам да разбера какво се е случило с Ана.

Шоу поклати глава.

— Какво друго можеш да ми кажеш?

— Защо трябва да ти казвам нещо?

— Защото те моля най-любезно.

Кейти отново потръпна под втренчения му поглед.

— Ами… Малко преди да си тръгна, забелязах купищата бележки върху бюрото й.

— Такава й беше работата, да разследва.

— Не, имам предвид конкретно разследване, нарича се „Червена заплаха“.

— Попита ли я за него? — напрегнато се приведе Шоу. — За Финикс Груп ли го правеше?

— Не — поклати глава Кейти. — Каза, че го прави просто от любопитство, а аз останах с впечатлението, че само си запълва времето.