Цялата истина полностью

— Когато бяхме в Дъблин, тя прояви голям интерес към организация с инициали R. I. C. Зарови се в интернет, но не откри нищо съществено.

— Май интересът й е бил прекалено голям — замислено промълви Кейти. — Не мислиш ли, че работодателят й може да е замесен? В смисъл, че именно той е проявил интерес към „Червената заплаха“? И в резултат се е стигнало до тази касапница?

Шоу извади от джоба си една визитна картичка и заби поглед в нея. Едуард Ройс, МИ5. Човекът, към когото Франк настояваше да го прикрепи за разследване на „Червената заплаха“. Седалище Лондон. Дори за миг не беше допуснал, че Финикс Груп разследва „Червената заплаха“ и това бе довело до избиването на всички в централата й. Но този Ройс най-вероятно щеше да му осигури достъп до сградата, разбира се, ако Шоу приемеше да му сътрудничи.

— Ана щеше да ми каже, ако е работила по тяхна поръчка.

Кейти облиза сухите си устни.

— Обърни внимание на начина, по който офертата е била направена.

— Какво? — вдигна глава от картичката Шоу.

— Възможно ли е Ана да ти е спестявала някои подробности от своята работа? — Лицето му потъмня и тя побърза да добави: — Виж какво, ти също не си бил напълно откровен с нея. Просто ми мина мисълта, че…

— Това е само мисъл. Ще я имам предвид, благодаря.

— Кога тръгваш?

— Скоро.

Блекберито в джоба му започна да вибрира. Кейти му помогна да го извади.

— Искаш ли да отворя съобщенията ти? — попита тя, забелязала усилията му да се справи с една ръка.

— Ще се оправя — увери я той, явно подозирайки, че иска да надникне в пощата му.

На екрана се изписа някакво съобщение. Билет първа класа за влак на „Юростар“, който тръгва от парижката Гар дю Нор и пристига на Уотърлу Стейшън в Лондон. Резервация в хотел „Савой“. Франк беше решил да не пести средствата. Явно това беше частична компенсация за задачата, чието изпълнение можеше да доведе до насилствената му смърт.

— Поне се обади, ако откриеш нещо — въздъхна Кейти.

Той хвърли няколко евро на масичката и се изправи.

— Съжалявам, но не мога.

— Защо?

— Защото не искам. Достатъчно ли е това обяснение?

Трябваха й няколко секунди да осъзнае, че той използва собствените й думи. Така му беше отвърнала, когато я попита защо не си е направила пластична операция на обезобразената ръка.

— Не — поклати глава тя. — Но предполагам, че нямам друг избор.

— Благодаря ти за помощта. А сега се прибери у дома, към нормалния живот.

— Да бе, щях да забравя! — възкликна с горчива ирония тя. — Чух, че „Ню Йорк Таймс“ си търси нов главен редактор, а имам оферта и от Си Ен Ен за предаването на Кристиан Аманпур! Винаги съм мечтала да се прехвърля в някой телевизионен канал и да печеля милиони! Чудя се защо не съм го направила досега!

— Грижи се за себе си, Кейти. И зарежи пиячката.

Остави я там, на масичката. В продължение на цели пет минути тя не помръдна, приковала невиждащ поглед пред себе си. Главата й се изпразни от съдържание. Край. Нищо. Нула. От това състояние я извади жуженето на телефона. Щатски номер, който не й беше познат.

— Ало?

— Кейти Джеймс?

— Да.

— Аз съм Кевин Галахър, отговорен редактор в „Скрайб“. Ние сме сравнително нов всекидневник със седалище в Щатите.

— Чела съм някои неща — кимна Кейти. — Имате добри репортери.

— Охо, това е голям комплимент от двукратен носител на наградата „Пулицър“! — възкликна мъжът насреща. — Вижте, предполагам, че сте много ангажирана, но аз все пак поисках телефона ви от един приятел от „Трибюн“. От него научих, че вече не работите за тях.

— Вярно е — призна Кейти и побърза да добави: — Непреодолими противоречия, нали знаете? Всъщност защо се обаждате?

— Е, не е нужно да си конструктор на космически кораби, за да се досетиш, че репортер с вашата репутация рядко остава без ангажименти. Бих искал да ви наема за отразяване на историята в нашия вестник.

— Историята?

— Разбира се, онази, за която всички говорят в момента — засмя се Галахър.

— „Червената заплаха“?

— О, не. По нея вече работи един от нашите специални екипи. Имам предвид „Лондонската касапница“.

Сърцето на Кейти ускори ритъма си.

— Ало, там ли сте?

— Да, да. Какви са условията ви?

— Не можем да ви предложим това, което сте получавали в „Трибюн“, но сме готови на хонорар за всеки отделен материал, който съответства на човек с вашата репутация. Плюс разходите в рамките на нормалното. В случай че изровите нещо голямо, веднага ще вдигнем заплащането. Разполагате с пълна свобода в работата. Как ви звучи?

— Точно така, както съм очаквала. Между другото, в момента съм в Европа.

— На това му се вика щастливо съвпадение! — възкликна Галахър.

Аз бих го нарекла другояче, въздъхна в себе си Кейти.

— Мога да ви изпратя договора, както и всички останали подробности по имейла.

Размениха си още няколко реплики, после Кейти изключи телефона. Господи, как се обръщат нещата, удивено помисли тя, после погледна часовника си. Все още имаше достатъчно време, за да хване влака за Лондон в 13:00 ч.