Влязоха в една от стаите на първия етаж, превърната във временен оперативен център на полицейското следствие. В ъгъла беше разположен компютърен терминал. Ройс седна пред него и пръстите му зачукаха по клавиатурата.
— Разполагаме със запис от видеокамерата, поставена за контрол на паркиращите автомобили. Ето какво е хванала в деня на нападението…
Шоу се надвеси над рамото му. Камерата беше разположена на висок стълб срещу входа и обхващаше цялото пространство пред сградата. В горната част на екрана се появи бял микробус със сателитна чиния на покрива, който спря отпред. От него слязоха двама души.
— Работното облекло на фирмата за поддръжка на улиците — поясни Ройс.
Мъжете извадиха от микробуса няколко пластмасови конуса и преградиха с тях улицата и част от тротоара. Шоу забеляза, че в същата минута започна да се върти и сателитната чиния на покрива.
— Заглушават обхвата на мобилните телефони — досети се той.
— Като преди това са прекъснали кабелите на стационарните — добави Ройс.
В следващия миг от микробуса изскочиха половин дузина мъже и се втурнаха в сградата. Това се случи с изключителна бързина. Дори някой да ги бе видял — през прозорците на околните сгради или от преминаващ автомобил, — едва ли им бе обърнал внимание.
— Пуснете го пак на забавен кадър! — заповяда той.
Минута по-късно сцената беше повторена, с два пъти по-бавна скорост и максимално увеличение. Мъжете бяха високи и атлетични. На лицата си имаха маски, а оръжията им най-вероятно бяха скрити под дългите палта, с които бяха облечени. Шоу разгледа всяка фигура поотделно, търсейки отличителни белези — непокрита кожа с петно или бенка, татуировки или нещо подобно. Остана разочарован.
Следейки внимателно реакцията му, Ройс съчувствено кимна.
— Нищо, нали? Ние гледахме записа десетина пъти, но не открихме нищо. Те несъмнено са професионалисти. Знаели са за камерата и са взели съответните мерки.
— Предполагам, че камерата не е била следена в реално време.
— За съжаление — отново кимна Ройс. — Мога да ви уверя, че ако беше обратното, градската полиция щеше да реагира по най-енергичен начин. Но явно и тези хора са го знаели.
— Въпросът ми беше излишен — мрачно въздъхна Шоу.
— Номерата на колите също не доведоха до нищо. Микробусът е бил откраднат от някакво гробище в Съри преди седмица, а номерата му се оказаха свалени от друга кола, оставена за ремонт в тукашен сервиз. Задната врата на сградата беше разбита, което означава, че оттам е проникнал втори ударен екип.
— Изразихте се точно — кимна Шоу. — Ударни екипи, които влизат отпред и отзад и започват методично завземане на територията — етаж по етаж, стая по стая. Вероятно са разполагали със списък на служителите и схема на работните им места. — Каза го повече на себе си, отколкото на Ройс, помълча малко и добави: — Пуснете и останалата част от записа.
Вцепени се отново, когато към улицата полетяха стъкла. В рамката на прозореца се мярна силует на жена, която крещеше. Не се чуваше нищо, тъй като записът беше без звук.
— Това е Ана!
— Твърде вероятно — кимна Ройс.
— Франк каза ли ви нещо за нея и мен? — втренчено го погледна Шоу.
— Не много, но достатъчно. Бях в кабинета на госпожица Фишер, видях ваши снимки на бюрото й. Съжалявам. Отдавна ли бяхте заедно?
— Недостатъчно отдавна.
— Пак ще кажа, че съжалявам. Мога да си представя какво изпитвате.
— Дори не се опитвайте.
Ройс смутено прочисти гърлото си и извърна очи към екрана.
— По една случайност прозорците са били запечатани с боя след неотдавнашния ремонт. Наложило й се е да счупи стъклото.
— Сигурен ли сте, че е било случайност?
— Проверихме фирмата за боядисване. Законна, работи в района от години. Няма новопостъпили или временно наети хора. Това е често срещано явление. Имам предвид непрецизната работа. Преди три години аз самият правих ремонт у дома и още не мога да си отворя прозорците.
Шоу не го слушаше, заковал поглед в Ана. Тя викаше за помощ, която така и нямаше да получи. После видя как тя се качва на рамката.
— Готвела се е да скочи — присви очи той.
— Да, според нас е така. На навеса отдолу.
— Но защо не е скочила?
— Трябва да ви предупредя, че следващите кадри… не са приятни… — Ройс внимателно го погледна. — Сигурен ли сте, че искате да ги видите?
— Да, трябва да ги видя.
Записът продължи с нормална скорост. Ана се покатери на прозореца. Беше по чорапи, ръцете й стискаха страничните рамки.
Скачай! — несъзнателно стисна юмруци Шоу. Скачай, преди да е станало късно! Знаеше, че вече е късно, но въпреки това в душата му се надигна отчаян вопъл. Дори той не можеше да си представи какво е изпитвала Ана. Следващият кадър беше много мъчителен за Шоу.
Той видя как куршумът я пронизва и изскача от гърдите й сред фонтан от кръв. Миг по-късно втори куршум изпрати частици от плътта й в свежия лондонски въздух. Той отмести очи от монитора едва когато тялото на Ана се люшна и падна назад.
— Можем да довършим записа и по-късно — внимателно каза Ройс.
— Продължавайте, добре съм.
След няколко минути нападателите се появиха на главния вход, качиха се в микробуса и изчезнаха.
