— Къде се скрихте? Искам всички подробности.
— На втория етаж има една стаичка, в която държат копирната машина. Тя има вратичка отзад с малко пространство, което беше празно. Аз съм дребен и не ми беше трудно да се скрия в него. Стоях там, докато стрелбата престана. После излязох навън. Бях сигурен, че ако ме открият, ще застрелят и мен. Но не ме откриха. Извадих късмет.
Кейти почти подскачаше от вълнение.
— Вижте, идеята да говорим тук, на улицата, не е добра. Искате ли да отидем някъде другаде?
— Не, казах ви достатъчно — дръпна се Лесник. — Идвам тук всеки ден, защото не мога да стоя настрана. Всичките тези хора са мъртви освен мен. Аз също трябваше да съм мъртъв.
— Не говорете така. Извадили сте късмет, както сам казахте. Трябва да свалите бремето от душата си.
— Не, не! Обърнах се към вас, защото чух, че сте журналистка. В Полша имаше журналисти, които се превърнаха в герои. Те се изправиха срещу руснаците. Баща ми беше един от тях. — Замълча за миг, после гордо добави: — Те го убиха, но той си остана герой.
— Сигурна съм, че е така — кимна Кейти. — Но вие не бива да мълчите. Трябва да отидете в полицията.
— Не, никаква полиция — отстъпи още една крачка назад Лесник. — Не обичам полицията.
— Пребивавате нелегално в страната, нали? — загрижено го погледна Кейти.
Лесник не отговори и извърна очи.
— Без полиция — прошепна той. — А сега трябва да си вървя.
— Чакайте! — хвана го за ръката тя. Умът й бясно препускаше. — Ще ми разкажете ли какво видяхте, ако ви обещая да не разкривам източника си? Готова съм да се закълна пред цял куп библии, че няма да спомена името ви. В края на краищата вие сам се обърнахте към мен, което означава, че очаквате да ви помогна.
— Не знам защо се обърнах към вас — колебливо отвърна Лесник. — А вие… Наистина ли няма да кажете на никого?
— Категорично — кимна тя. Очите й се плъзнаха по неспокойното му лице, крехката, почти момчешка фигура и парцаливите дрехи. Лесно можеше да си го представи скрит в копирната машина, вцепенен от стрелбата в сградата. — Какво ще кажете, ако отидем да хапнем някъде и да си поговорим? Обикновен разговор, нищо повече. Ако все още се чувствате притеснен, просто ще си тръгнете. — Ръката й се протегна към него. — Разбрахме ли се?
Той не пое ръката й.
— Сигурна съм, че баща ви е искал истината да излезе наяве и убийците да бъдат наказани — бързо добави тя.
Пръстите му бавно се увиха около дланта й.
— Добре, ще дойда с вас.
Изминаха няколко крачки по тротоара.
— Видяхте ли кой го направи? — попита Кейти и почти спря да диша от напрежение.
Лесник кимна.
— Освен това ги чух. Много добре ги чух. Разбирам езика, на който разговаряха.
— Езикът? Значи са били чужденци?
Лесник спря и заби очи в лицето й.
— Бяха руснаци.
— Сигурен ли сте? Абсолютно сигурен?
За пръв път на лицето му се появи уверено и дори предизвикателно изражение.
— Аз съм поляк. От Краков. Няма как да сбъркам руския език.
— Кръстихме компанията на китайската птица феникс, фънхуан — обяви Фън Хай, след като се настаниха в един кабинет на първия етаж. — В китайската митология тази птица е символ на добродетелност, власт и просперитет. Тя е олицетворение на божествената власт. Може би знаете, че фън означава мъжки феникс.
— Също като вашето фамилно име — отбеляза Шоу. За разлика от европейците фамилните имена на китайците се поставят преди собствените.
— Точно така — кимна Фън. — Изборът ми беше повлиян и от този факт.
— А каква е връзката между Финикс Груп и Китай? — обади се Ройс.
— Съвсем обикновена. Просто една от китайските компании с бизнес в Лондон.
— Но вашите служители са били убедени, че работят за някакъв богат американец от Аризона — подхвърли Шоу.
— Очевидно това са само слухове — сви рамене Фън.
— Мисля, че са били нещо повече — поклати глава Шоу. — Например умишлено прикритие.
Фън се втренчи в него, а Ройс нетърпеливо се наведе напред.
— Става въпрос за мозъчен тръст, който се занимава с глобални проблеми, така ли? — попита той. — Финансиран от вас и партньорите ви?
Фън кимна.
— Какво ви накара да го създадете?
— Желанието да получим отговори на сложни въпроси. Китайците също се интересуват от подобни проблеми и техните решения. — На лицето му се появи подобие на усмивка. — Ние не сме само безмилостни замърсители на природата и производители на детски играчки, господа!
— Имате ли някаква печалба от дейността на Финикс Груп? — попита Шоу.
— Не сме търсили печалба.
Шоу плъзна поглед по скъпото обзавеждане на кабинета.
— Тази сграда струва поне трийсет милиона паунда — отбеляза той.
— И представлява отлична инвестиция — добави Фън. — Но, както вече споменах, тук не става въпрос за пари. Аз и моите партньори сме добри бизнесмени. Печелим от други дейности, а Финикс Груп беше създадена, за да върши добри неща. Дейност, която вие наричате „полза за обществото“.
— Нямате представа кой би пожелал да атакува фирмата и да избие всичките й служители, така ли? — попита Ройс с нескрит скептицизъм.
