Цялата истина полностью

— Не — поклати глава Лесник. — Страх ме беше, че ще ме убият. Бях там да търся работа, нищо повече. Не искам да умра.

— Добре, добре — успокоително промълви Кейти и го докосна по рамото. — Като първа стъпка се справихте много добре.

— Нали няма да споменавате името ми? — неспокойно попита Лесник.

— Вече ви обещах. Къде да ви открия, ако имам още въпроси?

— Живея в едно общежитие край реката — отвърна полякът и написа адреса на лист хартия. — Нямам пари за по-добро място.

Очите на Кейти отново се плъзнаха по вехтите дрехи и измършавялото тяло. После извади от джоба си няколко банкноти и му ги подаде.

— Не са много, но ще се опитам да набавя още.

— Благодаря.

— Моля.

Лесник се изправи.

— Дайте ми някакъв телефон — досети се Кейти.

— Нямам телефон — тъжно се усмихна човекът. — Но ще бъда в общежитието. И късмет.

— На вас ще ви трябва повече, нали?

— Откъде знаете? — проясни се за миг лицето му.

— Просто предположих.

Мъжът си тръгна, а Кейти се облегна назад. „Какво ще правя сега, по дяволите?“ Част от съзнанието й обаче не приемаше това, което се беше случило. Някакъв поляк с лош английски изведнъж я спира на улицата. Точно нея! И й предлага историята, която интересува целия свят и за която току-що беше получила делово предложение! Няма такъв късметлия, най-малкото пък тя.

Но вземайки предвид фактите, които й бяха известни, историята на този човек изглеждаше напълно правдоподобна. Той знаеше подробности за вътрешността на сградата, които тя беше длъжна да провери. Изглеждаше доста уплашен, което беше нормално за човек, преживял подобен инцидент. А и защо ще я лъже? Защото е откачалите, който търси петнайсетминутна слава? В такъв случай не би настоявал да не се споменава името му. Не, този човек не търсеше слава. Той очевидно бе уплашен. Ами ако й бе разказал истината?

Кейти скочи и се втурна към сградата на Финикс Груп. Само един човек можеше да потвърди разказа на поляка: Шоу. Не беше във възторг от бъдещата среща, но журналистическите й инстинкти вече се бяха задействали и я тласкаха към най-трудното — търсенето на истината.

Предметите бяха старателно подредени на масата, близо до компютърния терминал. Ройс бе показал някои неща на екрана на Шоу и Фън. Фън седеше на стола със смаяно изражение на лицето, а Шоу бавно преглеждаше някои от писмените материали.

— Твърдите, че не сте знаели за всичко това? — недоверчиво попита Ройс.

— Абсолютно! — тръсна глава китаецът.

— Искам да бъда пределно ясен, мистър Фън. Из цялата сграда са открити писмени материали, които недвусмислено сочат, че Финикс Груп е била част от пропагандната кампания срещу Русия. Върху тях има пръстови отпечатъци на вашите служители. В харддиска на компютъра в тази стая са записани хиляди файлове със същото съдържание, като се започне от раждането на така наречената „Таблица на трагедиите“, премине се през историята на Константин и се стигне до рекламните материали, свързани с пропагандната кампания. В паметта на компютъра се съхраняват имената на над трийсет хиляди руснаци — същите, които циркулират в интернет с твърдението, че са жертви на „Червената заплаха“.

— Изобщо нямам представа как са се появили там — объркано отвърна Фън.

— Нима не контролирате работата на компанията си, сър?

— Нашите служители имат пълна свобода в избора на темите си — отвърна с достойнство китаецът. — Намесата ни е минимална. Самият аз идвам за пръв път в тази сграда.

— По всичко личи, че вашите служители са си позволили прекалено голяма свобода. Давате ли си сметка за какво става въпрос?

— Не разбирам накъде биете — учудено го погледна Фън.

— Имате ли връзка с китайското правителство?

— Не виждам какво общо има то с…

— Горшков се закле, че ще третира авторите на клеветническата кампания срещу Русия като агресори, нарушили границите на страната — намеси се Шоу. — Ако вие имате връзка с правителството в Пекин, най-вероятно ще станете причина за война между Руската федерация и Китайската народна република.

— Това вече е прекалено! — скочи Фън.

— Светът едва ли ще го приеме за прекалено, сър — мрачно отвърна Ройс.

— Имате ли контакти с китайското правителство? — попита с по-спокоен тон Шоу. — Ще бъде по-добре, ако си изясним този въпрос сега, а не по-късно.

Фън изведнъж изгуби самоувереността си и бавно седна на стола.

— Това би могло да се изопачи — рече със запъване той. — Искам да кажа, че някои хора биха могли да…

Шоу се наведе над него и заплашително процеди:

— Вероятно разбирате, че нямате друг избор, освен да ни кажете истината!

Фън облиза устните си, завъртя няколко пъти пръстена си и тръсна глава.