— Правителството участва във финансирането — прошепна той, после изведнъж се отприщи. — Аз и моите партньори сме работили с комунистите и имаме значителен принос в икономическото развитие на Китай и на много други страни. Основахме Финикс Груп с единствената цел да получим по-задълбочени анализи на глобалните проблеми, които ще помогнат за по-бързата адаптация на Китай към международната общност и заемането на по-важно място в решаването на световните проблеми. Няма никакво съмнение, че на даден етап нашата икономика ще стане водеща в света, което означава и по-голяма отговорност. Ние гледаме на въпроса много сериозно и искаме да получим задълбочени познания за най-важните световни проблеми. Логично бе за целта да изградим мозъчен тръст и да привлечем в него най-бляскавите умове.
— Но за всеки случай криете връзките си с китайското правителство и създавате легендата за някакъв милионер от Аризона! — контрира с рязък тон Шоу.
— На много места по света не ни разбират — въздъхна Фън и погледна към агента на МИ5. — Включително и във вашата страна, мистър Ройс. Но ние направихме всичко възможно да разсеем подозренията и неяснотите, които биха попречили на изпълнението на задачите, поставени пред Финикс Груп.
— Известно ли беше на някой от служителите за връзките ви с китайското правителство? — попита Ройс.
Шоу вече знаеше отговора на въпроса. Ако имаше нещо такова, Ана щеше да му каже.
— Не — поклати глава Фън. — Решихме да не им казваме, защото то няма отношение към тяхната работа. Нима е толкова важно за кого работят, след като имат благородни цели?
— Вие членувате ли в комунистическата партия? — попита Шоу.
— Не виждам какво общо…
— Отговорете на въпроса.
— Трябва да разберете, че…
— Да или не! — повиши глас Ройс.
— Да. Като повечето ми сънародници — отвърна отбранително Фън.
— Ей на това му си вика тотална бъркотия] — отчаяно вдигна ръце агентът.
— Господа, уверявам ви, че става въпрос за огромно недоразумение — проплака Фън. — Финикс Груп няма нищо общо с „Червената заплаха“. Самата мисъл звучи абсурдно!
— Няма как да знаете със сигурност, тъй като сам признахте, че за пръв път идвате тук — засече го Ройс.
— Но защо да го правят?
— Колко партньори имате?
— Четирима.
— Мисля, че някой трябва да ги попита. — Ройс хвърли поглед към Шоу и добави: — Засега това си остава между нас. Ако се разчуе, страната ви ще има големи неприятности, мистър Фън.
— Нима вярвате, че Русия ще ни нападне?
— Горшков е заложил честта си и ще го направи. Ако не вярвате, попитайте афганистанците.
— Кой още знае? — вдигна глава Шоу.
— Един-двама души от разследващия екип. В началото на следствието никой не е очаквал такова нещо. Когато попаднали на документите, те запечатали сградата и веднага ме повикаха.
— Изненадан съм, че допуснахте мен! — каза директно Шоу.
— Франк ме увери, че сте най-добрият. Реших да се доверя на дискретността ви, защото имам отчаяна нужда от вашата помощ.
— Можете да разчитате и на двете.
Ройс се извърна към Фън.
— Паспортът ви, моля.
— Не можете да направите това — потъмня лицето на китаеца.
— Дайте ми го — протегна ръка Ройс.
— Не съм извършил престъпление.
— Но ще трябва да го докажете, нали?
— Нима ще предизвикате международен скандал?
— Един повече едва ли ще бъде от значение.
— Искам да ме закарате в китайското посолство. Веднага!
— Първо ми дайте паспорта си, а после ще видя какво мога да направя — любезно отвърна Ройс и ъгълчетата на устните му се разтеглиха в нещо като усмивка.
Фън бавно бръкна в джоба си и му подаде документа.
— Това е нечувано! — изсъска той.
— Абсолютно — кимна Ройс. — Също като нещата, които открихме тук.
Шоу ги изчака да се насочат към вратата и подхвърли:
— Аз отивам в кабинета на Ана.
— Само сме вдигнали тялото, Шоу — обърна се агентът. — Нищо друго не е пипано, така че не е много…
— Знам, че не е.
Вземайки стъпалата по две наведнъж, Шоу се изкачи на горния етаж и тръгна по покрития с мокет коридор. Вратата в дъното зееше отворена. Той затвори очи и си заповяда да се концентрира единствено върху най-важното — да открие следи, които ще го отведат до убийците на Ана.
Влезе в стаята и изведнъж му стана студено. Очите му обходиха малкото помещение, плъзнаха се по книгите и спряха на стола зад писалището, на който беше седял при последното си идване. Погледът му беше привлечен от малкия персийски килим в средата на помещението, цветята върху перваза и пуловера, преметнат на облегалката на стола. Докосна го с пръсти и професионализмът започна да го напуска. Въпреки миризмата на изгорял барут и антисептици, използвани от разследващия екип, материята беше съхранила аромата на Ана.
Професионалното му поведение се пропука още веднъж при вида на снимките, подредени на полицата с книги зад бюрото. На тях бяха двамата с Ана, щастливо усмихнати.
