Крийл направи няколко светкавични изчисления. Националният дълг на САЩ възлизаше на десет трилиона долара, без да се брои социалното осигуряване. Само лихвите по кредитните карти в Америка бяха около 300 милиарда долара годишно. Прибавени към 700-те милиарда военен бюджет, това правеше един трилион долара годишно, или над една трета от целия бюджет. Социалното осигуряване, системите „Медикеър“ и „Медикард“ струваха още един трилион, а социалното подпомагане и помощите за безработни — около 400 милиарда. Ако всичко това се извадеше от бюджета на страната, щеше да стане ясно, че за всички останали дейности оставаха неколкостотин жалки милиарда. Дреболия на фона на другите разходи. Вследствие на всичко това янките все по-често молеха страни като Китай, Япония и Саудитска Арабия за заеми, с които да финансират потреблението си. Крийл отдавна беше пресметнал как може да се прекрати това явление. Въпреки заслужената си репутация на гъвкава и изобретателна страна в моменти на криза Америка беше притисната до стената. Опитните бизнесмени знаеха, че доларът никога не лъже.
Разбира се, част от тортата щеше да отиде и при другите големи производители на оръжие. Но компанията на Крийл имаше позиции, които щяха да й осигурят най-голямото парче. Това щеше да бъде бисерът в короната, най-голямото постижение в живота му. Компанията му щеше да бъде спасена, наследството й — също. Но най-важното беше, че естественото равновесие в света щеше да бъде възстановено.
Което беше най-голямата му надежда. До осъществяването й имаше само няколко крачки.
Но той продължаваше да се взира в снимката, която получи от Сизър. Най-силно го привличаха очите на мъжа. Очи, които определено не му харесваха. Беше натрупал състояние от правилното разчитане на изражението на съперниците си, от безстрастните лица на играчи на покер. Този на снимката никак не му харесваше. Имаше чувството, че познава очите, които го гледат от снимката. Вдигна глава към огледалото на отсрещната стена и изведнъж разбра откъде.
Крийл се облегна назад и направи опит да се съсредоточи върху онова, което говореха сътрудниците му. Летяха на изток с 900 километра в час, за да задоволят изискванията на поредния клиент, който виждаше мира и сигурността единствено през мерника на танковото дуло.
Но онези очи не му излизаха от ума. Също като притежателя им. Един-единствен човек, поне това беше сигурно. Но понякога ставаше така, че един човек бе в състояние да унищожи цялата система.
Разбира се, Крийл нямаше да го допусне. Малко бяха нещата на този свят, от които се страхуваше. Едно от тях беше несигурността. Това беше причината да прибегне до услугите на Пендър, който караше света да вярва на всичко, което му предлага Крийл. Всяка държава търсеше услугите на хора като Пендър. Беше нещо като война на изтощение. Измисляш свой вариант на истината, а после заравяш реалността под тонове боклуци. Хората се изтощават да се ровят в тях и в крайна сметка приемат това, което им предлагаш. Такава е човешката природа. Нали трябва да се плащат сметките, да се пазарува и да се гледат децата? По-лесно е да гледаш мач по телевизията, вместо да се ровиш в търсене на истината. Да, системата е сигурна, всички ходове са предвидени. Но понякога става така, че един погрешен ход води до тотален провал.
Не и този път.
— Искам да ме заведеш при този човек — каза Шоу. Намираха се в хотел „Савой“ и Кейти току-що му беше разказала за срещата си с поляка.
— Не мога — поклати глава тя. — Обещах му.
