— Аз съм журналист. Разполагам с материал за репортажа на десетилетието. Не мога да се откажа от него само заради някакви фантасмагории. Нито пък заради твоето
— Ами ако съм прав? Готова ли са за такъв вариант?
— Да — отвърна тя, но гласът й издайнически потрепна.
— В такъв случай няма какво повече да си кажем — въздъхна той, стана и отвори вратата.
— Шоу, моля те!
— Няма какво да си кажем! — повтори с твърд глас той.
Тя бавно се плъзна покрай него и вратата се затръшна зад гърба й.
Пътуването на Николас Крийл до Китай и Русия завърши успешно. Подписването на официални договори не беше обявено, но Крийл подготви почвата за тях. Очакваше Кейти Джеймс всеки момент да разкрие „истината“ за Финикс Груп, което означаваше рязка промяна в динамиката на отношенията между двете страни. От съседи и конкуренти те щяха да се превърнат в открити врагове. След което към него щяха да потекат реки от долари.
Но въпреки близкия триумф имаше и проблеми.
За пореден път зае мястото си на горната палуба на великолепната яхта „Шайло“ — една от най-луксозните в света, докато празноглавата му съпруга лежеше чисто гола на плюшен шезлонг няколко метра под него. Най-после изгубил търпение, той й беше подхвърлил все пак да
— Имам перфектно тяло — начупено заяви съпругата му — и не искам разлики в тена, Ники. Ти не можеш да ми причиниш това!
Нима можеше да възрази на тази логика, пропита от маниакален нарцисизъм? Крийл почти се изсмя. Сякаш насреща си имаше дете, извършило поредната глупост.
Не, този брак определено се беше изчерпил. Вътрешният телефон иззвъня. Беше капитанът, който докладва, че мисис Крийл най-после е заспала.
— В такъв случай хвърлете отгоре й някакво одеяло — заповяда той. — Да я покрие цялата, от шията до пръстите на краката!
Жената, с която се беше запознал по време на благотворителната церемония в Лос Анджелис, работеше като куратор в нюйоркския музей „Метрополитън“. Тя притежаваше няколко научни степени от Йейл и смайваща интелигентност, беше пътувала по света и едва ли щеше да мисли за разликите в тена си, независимо че имаше великолепна фигура. Двамата бяха прекарали чудесна вечер въпреки липсата на всякакъв физически контакт. Веднага след като се прибра у дома, той нареди на адвокатите си да подготвят документите за развод.
Но скорошната промяна в личния живот не беше причината за тревогите му.
Очите му отново се насочиха към фотографията на мъжа с Кейти Джеймс. Бяха му докладвали, че журналистката е напуснала хотела на Шоу с насълзени очи. Нима този тип ще прецака цялата операция? Той жадува за отмъщение, а професионалните му качества не подлежат на съмнение. Да, това наистина можеше да се превърне в проблем. Но дните на Шоу вече бяха преброени. Защо тогава тревогата отказваше да го напусне?
Погледът му се зарея към спокойните води на Средиземно море. Горещото слънце лениво се спускаше към хоризонта. Макар че продаваше най-модерните оръжия в света, Крийл беше миролюбив човек. Никога през живота си не беше посягал на друго човешко същество. Вярно, че по негова заповед бяха умирали хора, но това не беше резултат от гняв или злоба.
Още след взривяването на първата атомна бомба, унищожила за секунди стотици хиляди хора, стана ясно, че физическият конфликт е неразделна част от човешкото поведение. Крийл много добре знаеше това, но знаеше и друго — войната носеше и много положителни неща. Най-важното от тях беше обединението. Хората забравяха лекомислието и се сплотяваха в името на доброто.
Втората световна война бе най-убедителното (и най-ценното) доказателство за това в цялата история на човечеството. Тогавашното поколение получи прозвището „златно“ по една-единствена причина: бяха оцелели след най-големия
Той със сигурност изпитваше вина за онова, което беше извършил. Вече беше основал благотворителен фонд от десет милиона долара за семействата на избитите в Лондон. Беше убеден, че е най-малкото, което можеше да направи за тях. А докато хората в Англия напразно се опитваха да осмислят необяснимото, той беше паднал на колене на борда на самолета си за 175 милиона долара, за да поиска прошка от своя бог. Молитвите му със сигурност бяха чути, тъй като този бог едва ли се намираше много далеч в небето. След това се бе надигнал от дебелия вълнен мокет, бе се мушнал в леглото и бе изключил дизайнерската нощна лампа на стойност десет хиляди долара, абсолютно сигурен, че молитвите му са чути.
Докато Пендър усърдно произвеждаше и продаваше своята версия за истината, Крийл имаше съвсем конкретна представа за „истинската“ истина, която гласеше:
