Цялата истина полностью

— И ги е оставила там специално за теб, въпреки че целият свят се пита кой стои зад тази гадост? — поклати глава Шоу.

Сега дойде ред на Кейти да изпита несигурност.

— Предполагам, че това е лишено от смисъл — призна тя. — Но откъде ти хрумна идеята за нова световна война?

— Горшков се закле, че ще нанесе въоръжен удар срещу организаторите на кампанията.

— Но обект на атаката е Финикс Груп, а не отделна държава.

Шоу си пое въздух, замълча за момент и промълви:

— Финикс Груп е собственост на китайци или най-малкото получава подкрепа от тази страна.

— Китайци! — зяпна Кейти. — Сигурен ли си?

— Да. Разговарях с един от собствениците, който го потвърди.

— Сериозно ли мислиш, че Русия ще нападне Китай?

— Кой знае? — сви рамене той. — Положителният отговор на този въпрос е най-лошият вариант за нас.

— Но ако руското правителство е изпратило убийците си срещу Финикс Груп и е знаело за връзките й с Китай, това си е чисто военна операция! Изненадана съм, че Горшков още не е обявил публично, че наказателната акция е негово дело.

— Няма как да го направи. Голяма част от жертвите са британски граждани. Едно е да вдигнеш във въздуха отряд на талибаните някъде в Афганистан, но съвсем друго е да ликвидираш трийсетина британски граждани в центъра на Лондон и да започнеш да се хвалиш. Няма значение дали става въпрос за Русия. И британците са ядрена сила, а най-близкият им съюзник е Америка. Дори Горшков е длъжен да се съобразява с това факт. А ние все още не сме сигурни, че руснаците знаят за китайската връзка.

— Нищо от това, което ми разказа дотук, не е причина да се откажа от репортажа — тръсна глава Кейти. — Разполагам с показанията на очевидец, който потвърждава версията за руска наказателна акция. Няма да споменавам нито за „Червената заплаха“, нито за „китайската връзка“, обещавам. Но фактът, че руснаците са нанесли удар срещу тази сграда, идва от мой източник и светът трябва да го узнае.

— Стига, моля те — направи гримаса Шоу. — Всеки може да го прочете между редовете. А какво ще стане, ако китайците решат, че руснаците са унищожили една тяхна компания? Не допускаш ли, че те могат да нанесат ответен удар срещу Москва?

— Дори ти си на мнение, че „Червената заплаха“ е умишлено пусната в употреба — възрази Кейти. — Китайците нямат нищо общо.

— Именно — нетърпеливо въздъхна Шоу. — Нима не схващаш? Руснаците никога не биха подхвърлили подобни материали, особено ако знаеха за китайската връзка. Какво щяха да спечелят? Те не биха прибегнали до военни действия, ако можеха да ги разобличат. Русия и Китай са еднакво добре въоръжени. За Горшков би било далеч по-лесно да хвърли вината върху трета страна — такава, която би могла да бъде наказана веднага. Ако започнем да я търсим по азбучен ред, ще се спрем на Албания. Войната с тази страна ще приключи за двайсет и четири часа. Но Китай? Армията му е трикратно по-многобройна от тази на Русия, да не говорим, че разполага с ядрено оръжие.

— Какво точно искаш да кажеш? — объркано го погледна Кейти.

— Искам да кажа, че наказателната акция не е дело на руснаците. Че Финикс Груп не стои зад кампанията „Червена заплаха“, китайците — също.

— Но кой тогава стои зад нея?

— Безспорно има и трета страна. Все още не ми е напълно ясна играта, но съм убеден, че целта е да се противопостави Русия на Китай.

— Което означава, че моят свидетел лъже за руското участие, така ли? — вдигна вежди тя.

— Ако наистина е чул онези типове да споменават на руски, че изпълняват заповеди на Горшков, склонен съм да приема, че лъже — замислено кимна Шоу. — Защото не вярвам, че убийците са били изпратени от Москва. Мога да стигна дори по-далеч, въпреки че ми е трудно да го повярвам… Например че са знаели за присъствието му в сградата, но са го оставили жив, за да сподели чутото. Или по-скоро да чуе това, което са искали да чуе.

— Той каза, че ги е подслушал — щракна с пръсти Кейти. — Според твоята версия са били фалшиви руснаци, които са знаели, че думите им ще стигнат където трябва. Ако са наблюдавали задния вход на сградата, те би трябвало да са го видели, като влиза. Но не са стигнали до повторно претърсване, защото някаква жена чупи стъклото на кабинета си и започва да вика за помощ. Предпочели са да напуснат веднага, страхувайки се от появата на полиция.

Лицето на Шоу потъмня.

— Това ли се е случило? — настоя Кейти.

— Да — бавно кимна Шоу. — А жената е била Ана. Счупила е прозореца и се е опитала да избяга, но куршумите са я застигнали.

— Откъде знаеш?

— Уличната камера го е записала.

— Мили боже! — ахна тя и сложи длан пред устата си. — И ти го видя?! Не знам какво да кажа, Шоу…

— Кажи, че няма да напишеш проклетия материал.

— Не мога. Светът заслужава да научи за всичко това.

— Наистина ли? Дори ако е лъжа? Или Кейти Джеймс просто умира от желание да се върне на върха, без да се спира пред нищо, включително и ако това означава край на света, който познаваме?

Лицето на Кейти се покри с гъста червенина и тя побърза да се отдръпне от него.

— Не го правя по тази причина.

— А защо го правиш?