Цялата истина полностью

— Не ме интересуват обещанията ти! — мрачно отсече той. — Той е очевидец на убийство!

Кейти извърна поглед към прозореца, отвъд който се виждаха „Биг Бен“, кулите на парламента, „Лондонското око“ и тънката сребриста лента на Темза.

— Нима допускаш, че не съм наясно? — поклати глава тя.

— Добре, кажи ми името му.

— Как ли пък не! Може би ще поискаш и снимка, и пощенския му адрес?

— Това не е шега, Кейти! Загинали са хора!

— Я не ми пробутвай тези глупости! — рязко се обърна тя. — Забрави ли, че си вадя хляба с журналистика? Не си ли чувал фразата „защитени източници на информация“? Журналистите я използват ежедневно, а някои от тях дори влизат в затвора заради нея. Случвало се е и на мен. Затова предлагам да ми спестиш морализаторския тон!

Шоу сведе очи, а Кейти изведнъж разбра, че е прекалила. Върна се на стола срещу него.

— Слушай — въздъхна тя. — Давам си сметка, че никой на този свят не желае по-силно от теб да разкрие убийците на Ана. Аз също го искам, но трябва да си върша и работата. Имам поръчка да напиша материал по темата и възнамерявам да я изпълня професионално.

— Чакай малко! — вдигна глава Шоу. — Разказваш ми за този човек и искаш да спра дотук! Защо изобщо повдигна тази тема, след като не искаш да ме запознаеш с него?

Кейти се облегна назад и опря длани в бедрата си.

— Много ми се ще да имам подходящ отговор, но за съжаление нямам. Просто исках да знаеш. Може би защото се надявах да кажеш, че този човек говори истината.

— А ти вярваш ли му?

— Подробностите са убедителни — въздъхна тя. — Копирната машина, труповете край входа, служител на име Бил Харис. Ти вече беше там, можеш ли да ги потвърдиш?

— Да, труповете край входа и копирната машина на втория етаж са истина. Ще проверя дали тя е достатъчно голяма, за да се скрие в нея. Не разполагам със списъка на жертвите и не мога да кажа нищо за човек на име Бил Харис. Но мога да проверя. Казваш, че твоят човек е влязъл и излязъл през задния вход, нали така? — Кейти кимна. — Затова не е записан от камерата. Тя обхваща само главния вход.

— Значи е казал истината? — погледна го с надежда тя.

— Не е сигурно. Същата информация би получил и ако е бил част от екипа на убийците.

— Мина ми през ума, но той не прилича на убиец. Един измършавял поляк, който умира от страх.

— Който те заговаря на улицата просто ей така? Мислиш ли, че е случайно?

— Чул ме е, като разговарям с полицая на вход, а и е разбрал, че съм журналистка. Не е чак толкова необичайно човек да се върне на мястото, на което е преживял смъртно премеждие. Чувство за вина и всичко останало…

— Говориш така, сякаш много искаш да убедиш сама себе си — отбеляза Шоу.

— Повярвай ми, че ще го проверя по всички възможни начини. Той пребивава незаконно в страната, което усложнява нещата. Вероятно затова не иска да се обърне към полицията.

— Незаконно? — вдигна вежди Шоу. — И въпреки това обикаля да си търси работа?

— Това се случва всеки ден. Документите за работа лесно могат да бъдат фалшифицирани, но не и протоколите за разпит, свързани с криминални престъпления. Ти отлично знаеш, че в тези случаи полицията е далеч по-внимателна.

— В такъв случай какво искаш от мен? — погледна я право в очите Шоу.

— Твоите думи потвърждават, че този човек е бил в сградата — въздъхна Кейти. — Ето защо мисля да продължа работата си върху материала.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — скочи Шоу. — Какъв материал?

— Става въпрос за очевидец на „Лондонската касапница“! — смаяно го погледна тя. — Нима мислиш, че от случилото се не става материал?

— Но той твърди, че убийците са говорили руски, Кейти!

— Е, и?

Очите й подозрително пробягаха по разтревоженото му лице.

— Има ли нещо, което си ми спестил?

— Ще ти кажа, но само ако обещаеш да не пишеш проклетия си материал.

— Не мога, Шоу! И не искам. Това е новина, по дяволите!

— Която може да подпали световна война.

— Каква световна война?! — слисано го погледна тя.

— Ще ти кажа само ако се закълнеш, че няма да го споделяш с никого, нито пък ще пишеш за него. Това са условията ми: или го приемаш, или ги отхвърляш.

Колебанието на Кейти продължи само миг.

— Приемам — кимна тя.

— В сградата са открити неоспорими доказателства, че Финикс Груп стои зад кампанията „Червена заплаха“.

— Какво?! — скочи от стола Кейти. — Сигурен ли си?

— Че доказателствата са там? Да, сигурен съм. Но все още не знам какво означават те.

— Моят очевидец е чул, че убийците разговарят на руски. В хода на разговора са споменали, че са изпратени по заповед на Горшков.

— По дяволите! — изригна Шоу. — Защо чак сега ми го казваш?

— Я виж кой говори за спестяване на информация! — сопна се тя. — И аз като теб реших да запазя някои неща само за себе си. Но ако Финикс Груп действително е организатор на антируската кампания, това обяснява защо Горшков е заповядал нападението.

— Което още не е сигурно. „Червената заплаха“ бе умишлено подхвърлена.

— Откъде си сигурен? Аз видях материалите върху бюрото на Ана със собствените си очи! Може би не ги е проучвала, а ги е създавала!