Лари се плъзна на мястото на шофьора и продължи настрани, докато не се озова на седалката на пътника. Тресна вратата от своята страна и я заключи, макар че нямаше голяма полза от това. Вампирът скъса веригата и метна края й с кръста през дърветата до пътя. Кръстът изчезна от поглед като падаща звезда.
И аз се пъхнах в колата, тряснах вратата и заключих. Щракнах предпазителя на браунинга и го пъхнах между краката си.
Вампирът, Алехандро, се бе присвил от болка, твърде пострадал, за да хукне подире ни на момента. Слава Богу!
Включих на скорост и пришпорих колата. Тя се залюля нестабилно. Забавих до скоростта на светлината и возилото захапа пътя. Понесохме се през тъмния тунел в кръг от бляскава светлина и сенки от дървета. А в края на нашия тунел стоеше силует в бяло с дълга кестенява коса, вееща се на вятъра. Беше вампирката, която се нахвърли на Лари. Тя просто си стоеше на средата на пътя. Просто стоеше. Щяхме да открием играят ли си и вампирите на „кой е по-корав“. Аз щях да проверя и собствения си съвет. Натиснах газта до ламарината. Колата се стрелна напред. Вампирката просто стоеше на място, а ние се прицелвахме в нея.
В последната секунда осъзнах, че тя няма да се мръдне, а и аз нямах време за реакция. Щяхме да тестваме теорията ми за колите и вампирс-ката плът. Къде е сребърната кола, когато имаш нужда от нея?
Фаровете осветяваха вампирката като прожектори. Видях ясно бледото й лице, кестенявата коса, широко разтворените челюсти. Ударихме я с над сто и двайсет в час. Колата се разтърси. Вампирката болезнено бавно литна над покрива, но все пак всичко това ставаше твърде бързо, за да предприема нещо. Тя се удари в предното стъкло с остро изпуква-не. Изскърца метал.
Предното стъкло се разпадна на мрежа пукнатини, като паяжина. Внезапно се оказа, че се опитвам да надничам навън през неправилния край на счупена призма. Предпазното стъкло си изпълни задачата - не се разби и не ни накълца на салата. Просто се напука изцяло, та не виждах накъде карам. Настъпих спирачката.
Една ръка се изстреля през стъклото, обсипвайки Лари с порой от бляскави късчета. Той изпищя. Ръката сграбчи ризата му и го задърпа към счупените стъклени зъбци.
Завъртях волана наляво колкото по-рязко можех. Колата се завъртя и можех само да пусна газта, да не пипам спирачката и да се возя на въртележката.
Лари бе сграбчил здраво дръжката на вратата и облегалката на седалката. Пищеше и се бореше, за да не го издърпат през назъбеното стъкло. Бързо изрекох молитва и пуснах волана. Колата се завъртя безпомощно. Цапардосах ръката с кръст. Тя задимя и се покри с мехури. Пусна Лари и изчезна през дупката на прозореца.
Сграбчих волана, но бе мъничко късно. Колата се изнесе от пътя в оврага. Заскърца метал, когато нещо отдолу се счупи, нещо голямо. Ударих се във вратата. Лари внезапно се озова върху мен, след това и двамата се люшнахме в другата посока. И после всичко свърши. Тишината беше смазваща. Сякаш бях оглушала. В ушите ми звучеше само величествен ревящ бял шум.
Някой каза:
- Боже, благодаря ти! - Бях аз.
Вратата откъм пътника се обели като шлюпка на орех. Запълзях надалеч от отвора. Лари остана вързан за седалката и втренчен. Измъкнаха го от колата. Пъхнах се на пода под седалката, прицелвайки се натам, накъдето бе изчезнал той.
Взирах се в тялото му, към устата му бе притисната мургава ръка -толкова плътно по гърлото, че не бях сигурна дали може да диша. Взирах се по протежение на дулото на пистолета си в мургавото лице на вампира Алехандро. Изражението му бе неразгадаемо, когато ми каза:
- Ще му разкъсам гърлото!
- Аз пък ще ти издухам главата! - казах. През счупеното стъкло бръкна някаква ръка и допълних: - Назад, иначе губиш хубавата си физиономия!
- Той ще умре по-скоро - каза вампирът. Но ръката изчезна обрат-но през дупката. Долавях следи от някакъв друг език в английския му. Емоциите му връщаха акцента.
Очите на Лари бяха твърде широко ококорени, виждаше се твърде много бяло. Той дишаше, плитко и твърде бързо. Щеше да хипервенти-лира, ако оцелееше дотогава.
- Решавай - каза вампирът. Говореше равно, без следа от чувство. Ужасът в очите на Лари стигаше и за двама им.
Натиснах предпазителя на пистолета и го връчих с приклада напред в протегнатата ръка. Това беше грешка. Знаех го, но знаех също и че не мога да си седя кротко и да наблюдавам как разкъсват гърлото на Лари. Има някои неща, които са по-важни от физическото оцеляване. Човек трябва да може да се гледа в огледалото. Предадох си пистолета по същата причина, поради която бях спряла заради детето. Нямах избор. Бях от добрите. Добрите типове са жертвоготовни. Все някъде има такова правило.
Лицето на Лари бе покрито с маска от кръв. Нито едно от порязва-нията не изглеждаше сериозно, но нищо не кърви по-силно от плитка черепна рана. Стъклото по колите е безопасно, но не е правено вампиро-устойчиво. Може би, ако пиша на фирмата и го предложа.
