- Ще се чуем после - затворих и се насочих право към кафеварката. Когато Ървинг се обади отново, вече носех тенис чорапи, джинси и прекалено голямата тениска, с която спя. Държах до мен на масата чаша горещо кафе - и телефона. Кафе с канела и лешници от „В. Дж. Тий и Спайс шоп“ на „Олив“. Надали можех да се устроя по-добре за сутринта.
- Добре, давай - каза репортерът.
- Леле, Ървинг, без встъпителни слова?
- Давай по темата, Блейк. Имам си краен срок!
Разказах му всичко. Трябваше да призная, че „Хората преди всичко“ са ми спасили бисквитките. Дявол го взел.
- Не мога да потвърдя, че вампирът, когото са прогонили, е Господаря на града.
- Хей, знам, че Жан-Клод е Господаря. Интервюирал съм го, помниш ли?
- Помня.
- Знам и че онзи индианец не е бил Жан-Клод.
- Но „Хората преди всичко“ не го знаят.
- Значи двойни изключителни права, супер!
- Не, не казвай, че Алехандро не е Господаря.
- И защо?
- На твое място щях да искам първо да се разбера с Жан-Клод. Ървинг си прочисти гърлото.
- Аха, идеята не е лоша. - стори ми се притеснен.
- Жан-Клод проблеми ли ти създава?
- Не, защо питаш?
- За репортер лъжеш доста зле.
- Ние с Жан-Клод си имаме работа, която си е лично между нас. Тя не касае Екзекуторката.
- Добре, просто си пази гърба, става ли?
- Поласкан съм, че се притесняваш за мен, Анита, но имай ми вяра, мога да се справя.
Не спорих с него. Сигурно съм била в добро настроение.
- Както кажеш, Ървинг!
Той приключи темата, аз също. Никой не може да се справи с Жан-Клод, но това не ми влиза в работата.
Ървинг беше много наострен за интервюто. Е, имало си е последствия - нищо учудващо, но не ми влиза в работата. Наистина.
- Това ще излезе на първа страница в сутрешния вестник. Ще сверя с Жан-Клод дали да споменавам, че този нов вампир не е Господаря.
- Наистина оценявам, ако успееш да отложиш уточнението.
- Защо? - Ървинг ми се стори подозрителен.
- Може би няма да е толкова лоша идея „Хората преди всичко“ да повярват, че Алехандро е Господаря.
- Защо?
- За да не убият Жан-Клод - обясних.
- Ох - разнесе се отсреща.
- Аха - съгласих се от сърце.
- Ще го имам предвид! - реши Ървинг.
- И правилно.
- Трябва да бягам, нали знаеш - крайни срокове.
- Добре, Ървинг, ще се чуем по-късно.
- Довиждане, Анита, и благодаря! - той затвори.
Отпих полека от още горещото си кафе. Никога не трябва да се
прибързва с първата за деня чаша. Ако успеех да накарам „Хората преди всичко“ да повярват в същата лъжа, на която се хвана Едуард, тогава никой нямаше да търси Жан-Клод. Щяха да ловуват Алехандро. Господаря, който убиваше хора. Ако пуснех и полицията по тази диря, щяхме да надминем по брой вампирите. Аха, това ми харесваше.
Проблемът беше дали всички ще се хванат. Човек не знае, докато не опита.
Бях довършила каничката с кафе и успях да се облека, когато телефонът звънна отново. Една от онези сутрини.
- Аха? - казах.
- Госпожице Блейк? - гласът ми се стори много несигурен.
- На телефона.
- Карл Ингър се обажда.
- Съжалявам, ако съм била рязка. Какво има, господин Ингър?
- Казахте, че ще поговорите отново с мен, ако измисля по-добър план. Измислих! - каза той.
- За убийството на Господаря на града? - попитах аз.
- Аха.
Поех си дълбоко дъх и издишах бавно, далеч от телефона. Не исках да си мисли, че дишам тежко заради него.
- Господин Ингър.
-Моля ви, изслушайте ме. Спасихме ви живота снощи. Това все струва нещо!
Прав беше.
- Та какъв е планът, господин Ингър?
- Предпочитам да ви кажа лично.
- Няма да ходя до офиса поне още няколко часа.
- Може ли да дойда у вас?
- Не - отрязах по навик.
- Не си носите работата вкъщи?
- Не и ако мога да го избегна - съгласих се.
- Колко сте подозрителна!
- Винаги.
- Можем ли да се срещнем някъде? Искам да се запознаете с някого.
- С кого и защо?
- Името няма да ви подскаже нищо.
- Пробвайте.
- Господин Оливър.
- Първото му име?
- Не го знам.
- Добре, и защо да се срещам с него?
- Той има добър план за убийството на Господаря на града.
- Какъв?
- Не, мисля, че ще е по-добре господин Оливър да го обясни лично. Той е много по-убедителен от мен.
- И вие добре се справяте - заявих.
- Значи ще се срещнете с мен?
- Да, защо не?
- Прекрасно. Знаете ли къде е Арнълд?
-Да.
- Точно извън квартала, по „Тесън Фери Роуд“ има платено рибо-ловно езерце. Знаете ли го?
Имах впечатление, че съм минала покрай него на път за двете убийства. Всички пътища водят към Арнълд.
- Ще го намеря.
- След колко време можем да се видим там? - попита Ингър.
- Един час.
- Страхотно, ще ви чакам.
- Този господин Оливър при езерото ли е?
- Не, аз ще ви карам оттам нататък.
- И защо е тази потайност?
-Не е потайност. - каза Ингър пресекливо и притеснено. - Просто не съм много добър в даване на напътствия. По-лесно ще е просто да ви заведа.
- Мога да ви следвам с моята кола.
- Еее, госпожице Блейк, мисля, че не ми се доверявате напълно!
- Не се доверявам изцяло никому, господин Ингър - нищо лично.
- Дори и на хората, които ви спасиха живота?
- Дори и на тях.
Той остави темата, вероятно за добро, и каза:
- Ще се видим при езерото след час.
- Добре.
- Благодаря, че ще дойдете, госпожице Блейк.
