- Виждаш ли, Анита, само няколко месеца по-млад. На същата възраст, на която си била ти.
- Различно е.
- Защо? - попита шефът ми.
Не можах да го изразя с думи. Лари все още имаше живи дядовци и баби. Никога не бе виждал смърт и насилие отблизо и лично. Аз бях. Той беше невинен, а аз от години не бях. Но как да обясниш това на Бърт, без да нараниш чувствата на Лари? Никой двадесетгодишен мъж не обича да му навират носа във факта, че някаква жена знае повече за света, отколкото той. Някои културни предразсъдъци умират трудно.
- Ти ме прати с Мани, не сама.
- Е, и той трябваше да излезе с теб, но ти се занимаваше с полицейските дела.
- Не е честно, Бърт, знаеш, че не е!
Той сви рамене:
- Ако си вършеше работата, той нямаше да остане сам.
- Имаше две убийства. Какво трябва да правя? Кажете много жалко, хора, ама аз трябва да си играя на бавачка за новия съживител? Съжалявам за убийствата.
- Не ми трябва бавачка! - възрази Лари.
И двамата го пренебрегнахме.
- Работиш на пълно работно време към „Съживители“ ООД, тук.
- Водили сме този спор и преди, Бърт!
- Твърде много пъти.
- Ти си ми шеф, Бърт. Прави както сметнеш за добре!
- Не ме изкушавай!
- Хей, хора! - обади се Лари. - Имам чувството, че ме използвате като извинение за караница! Не се увличайте, става ли?
И двамата го погледнахме лошо. Той не отстъпи, просто отвърна на погледа ни. Точка за него.
- Ако не ти харесва как си върша работата, Бърт, уволнявай ме, но спри да ми дърпаш каишката!
Бърт се изправи бавно, като левиатан, надигащ се от вълните.
- Анита.
Телефонът звънна. И тримата го зяпнахме. Шефът ми най-сетне се пресегна и изръмжа:
- Аха, какво има? - послуша около минута и недоволно се обърна към мен: - За теб е! - каза го невероятно мило: - Детектив сержант Стор, по полицейски дела.
Лицето на Бърт бе усмихнато, но и масло в устата му не би се стопило.
Протегнах ръка към телефона, без да кажа и дума. Той ми връчи слушалката. Все още се усмихваше, а малките му сиви очички бяха
топли и искрящи. Лош знак.
- Здрасти, Долф, какво има?
- Ние сме в кабинета на адвоката, който ни посочи приятелката ти Вероника Симс. Интересно как първо се е обадила на теб, а не на нас.
- Звънна ви втори по ред, нали така?
- Аха.
- Та какво открихте? - не си дадох труд да понижавам глас. Ако и да те подслушват, само едната страна на разговора не е особено просветляваща.
- Реба Бейкър е мъртвата жена. Идентифицираха я по снимките от моргата.
- Приятен начин да приключиш работната седмица - казах.
Долф пренебрегна изказването ми.
-И двете жертви са били клиенти със завещания. Искали са, ако умрат от вампирско ухапване, да бъдат пронизани с кол и после кремирани.
- На мен ми звучи като мотив - казах.
- Но как вампирите са открили, че имат завещания?
- Това вече е сложен въпрос, Долф. Някой им е казал.
- Знам - отвърна той с отвращение.
Май пропусках нещо.
- Какво искаш от мен, Долф?
- Разпитах всички и се кълна, че до един казват истината. Може ли някой да дава информация и да не помни?
- Питаш ме дали вампир може да си играе умствени игрички така, че предателят да не знае за случилото се?
- Аха.
- Може - отсякох.
- А можеш ли да познаеш кого е хванал вампирът, ако дойдеш дотук?
Погледнах към шефа си. Ако пропуснех още една нощ в разгара на сезона, можеше и да ме уволни. Има дни, в които си мисля, че не ми пука. Този не беше от тях.
- Търси липсващи спомени; часове и дори цели нощи.
- Нещо друго?
- Ако някой е давал сведения на вампирите, може и да не помни, но добър хипнотизатор ще успее да извади на бял свят спомена.
- Адвокатът врещи за права и съдебни заповеди. Имаме заповед само за картотеката му, не и за умовете на хората.
- Питай го дали иска да носи отговорност за тазвечершното убийство, тъй като жертвата ще е негов клиент.
- Тя - адвокатката е жена - уточни Долф.
Колко притеснително и каква съм сексистка!
- Питай я дали ще иска да обясни на семейството на клиентите си защо е попречила на разследването ви.
- Клиентите няма да научат, ако ние не им кажем.
- Така е - съгласих се.
- Е, това ми намирисва на изнудване, госпожице Блейк!
- Обаче не е? - уточних.
- Сигурно си била ченге в предишния си живот - каза сержантът. -Твърде лукава си за друго!
- Благодаря за комплимента!
- Да препоръчаш някой хипнотизатор?
- Алвин Тормунд. Чакай да потърся телефона му. - Извадих тънкия си визитник. Опитвах се да пазя само визитки, с които си правя справка от време на време. Бяхме използвали Алвин при няколко случая на вампирски жертви с амнезия. Дадох номера му на Долф.
- Благодаря, Анита!
- Обади се да ми кажеш какво сте научили. Може и да успея да идентифицирам замесените вампири.
- Искаш ли да дойдеш, когато ги хипнотизираме?
Погледнах към Бърт. Все още бе отпуснат и спокоен. Шефът ми в най-опасното му състояние.
-Не, не се налага. Просто си водете запис. Ако потрябва, ще го прослушам после.
- После може да имаме друго тяло - уточни Долф. Шефът ти пак ли те притиска?
- Аха - съгласих се.
- Искаш ли да поговоря с него? - попита полицаят.
- Не мисля.
- Държи се като истинско копеле, а?
- Не повече от обикновено.
