- Какво ли не съм опитвал, за да те накарам да повярваш, да приемеш. той просто ще те насили да го преглътнеш.
- Значи съм в разгара на война за надмощие между немъртвите заради белезите ти?
Той примигна, отвори уста и я затвори. Накрая каза:
-Да.
Изправих се.
- Много благодаря! - подминах го. - Ако имаш още някакви сведения за Алехандро, прати ми писмо.
- Това няма да премине само защото ти се иска!
Спрях пред завесата.
- По дяволите, знам. Дълго време съм копняла да се отърва от теб.
- Ще ти липсвам.
- Не се ласкай!
- А ти не се самозаблуждавай, ma petite! Аз бих ти дал партньорство. Той ще ти даде робство.
- Ако наистина вярваш в тези глупости за партньорството, не би ми нанесъл насила първите два белега. Щеше да ме попиташ. Доколкото знам, третият белег не може да бъде поставен без мое съдействие. погледнах го изпитателно. - Така е, нали? Нуждаеш се от помощта ми за третия белег или нещо такова. Различен е от първите два. Нали, кучи син такъв!
-Третият белег без твоята. помощ би бил като изнасилването спрямо правенето на любов. Ще ме мразиш цяла вечност, ако ти го наложа насила.
Обърнах му гръб и сграбчих завесите.
- Правилно си схванал.
- Алехандро няма да се интересува дали го мразиш. Той иска само да ме нарани. Няма да ти иска разрешение. Просто ще те вземе.
- Мога да се грижа за себе си.
- Като онази вечер ли?
Алехандро ме бе омаял, а аз дори не разбрах. Каква защита имах срещу нещо като това? Поклатих глава и дръпнах завесата. Светлината бе толкова ярка, че ме заслепи. Стоях в блясъка, чакайки очите ми да се приспособят. Студеният мрак полъхваше в гърба ми. След него светлината бе гореща и пронизваща, но всичко бе по-добро от шепота в нощта. Заслепена от светлината или заслепена от мрака - бих избрала светлината.
Лари лежеше на пода, а главата му бе приклещена в скута на Ясмийн. Тя държеше и китките му. Маргьорит притискаше тялото му под себе си. Ближеше кръвта по лицето му с дълги, страстни тласъци на езика. Ричард лежеше сгърчен, по лицето му се стичаше кръв. На пода имаше още нещо. Гърчеше се и се движеше. Сива козина изби по него като вълна. Една ръка посегна към тавана, после се отпусна като умиращо цвете, костите блестяха, стрелкайки се нагоре през плътта. Пръстите се свиха, плътта заля парчетата голо месо. Толкова много разранена плът и нито капка кръв. Костите влизаха и излизаха с мокри, всмукващи звуци. Капки чиста течност окъпаха черния килим. Но нямаше кръв.
Извадих браунинга и пристъпих така, че да мога да го насоча по средата между Ясмийн и нещото на пода. Стоях с гръб към завесата, но се отдръпнах. Твърде лесно бе някой да се пресегне през нея.
- Пусни го, веднага!
- Не съм го наранила! - каза Ясмийн.
Маргьорит се отпусна върху Лари, стисна с длан слабините му и започна да ги масажира.
- Анита! - очите му бяха ококорени, кожата - бледа, луничките изпъкваха като мастилени петна.
Стрелях на сантиметри от главата на Ясмийн. Звукът бе остър и остави ехо. Ясмийн изръмжа срещу мен.
-Мога да му разкъсам гърлото преди да натиснеш отново този спусък!
Прицелих се в главата на Маргьорит, точно под едното й синьо око.
- Убиеш ли го, и тя заминава. Готова ли си на тази размяна?
- Ясмийн, какво правиш? - Жан-Клод влезе зад гърба ми. Стрелнах го с поглед и отново се съсредоточих върху Маргьорит. Той не представляваше опасност за момента.
Тварта на пода се надигна на четири нестабилни крака и се отърси като куче след баня. Беше огромен вълк. Гъста сиво-кафява козина покриваше животното, пухкава и суха, сякаш вълкът бе наскоро изкъпан и изсушен със сешоар. На пода имаше гъста локва течност. Наоколо се валяха парчета дрехи. Вълкът бе изникнал от бъркотията новооформен и прероден.
Чифт обли очила с телени рамки бяха спретнато сгънати на
стъклената масичка за кафе.
- Ървинг?
Вълкът издаде тихо полуизръмжаване-полуизджафкване. Това „да“ ли беше?
Винаги съм знаела, че Ървинг е върколак, но да видиш такова нещо на живо е съвсем различно. Точно до този миг не бях вярвала - не и наистина. Втренчена в светлокафявите очи на вълка, вече вярвах.
Маргьорит вече лежеше на земята до Лари. Бе обвила ръце около гърдите му и крака около кръста му. По-голямата част от тялото й бе скрита зад него, защитена.
Бях загубила твърде много време да зяпам в Ървинг. Не можех да застрелям Маргьорит, без да рискувам живота на младежа. Ясмийн бе коленичила зад двамата, стиснала в едната си ръка кичур от косата на Лари.
- Ще му счупя врата.
- Няма да го нараниш, Ясмийн! - каза Жан-Клод. Стоеше до масичката за кафе. Вълкът пристъпи към него, ръмжейки тихо. Вампирът леко го погали по главата.
- Отзови кучетата си, Жан-Клод, или този тук умира! - Вампирката изпъна гърлото на Лари в права бледа линия, за да подчертае намеренията си. Лепенката, прикриваща вампирското ухапване от снощи, бе махната. Езикът на Маргьорит се стрелна навън, докосвайки опънатата кожа.
Обзалагах се, че мога да застрелям Маргьорит в челото, докато тя облизва шията на Лари, но Ясмийн можеше - и щеше - да му счупи врата. Не можех да поема този риск.
