— О, беше напълно ясна по отношение на „защо“ — отвърна Кейплинг. — Каза тогава и настоява и до ден-днешен, че го е направила, защото обичала брат му Ричард повече. Сега, простете, че го казвам, ама ми е доста трудно да го повярвам. Отчасти, защото, както вече ви казах, Хелън и Ричард не са се познавали преди Франк да умре. И… добре де, не че съм експерт по вкусовете на жените, но всеки би се съгласил, че Франк Девънпорт бе хубав мъж — висок, красив като филмова звезда — това каза жена ми, когато й показах негова снимка. И просто не мога да си представя коя жена би си паднала по дребния, обикновен и незабележителен брат. И имайте предвид, че не става дума само за външен вид, Франк, по общото мнение, бил мъж с характер, роден водач. Харизматичен, така казаха всички, с които говорих. А вие сте видели Ричард, той е плашлив малък плъх, не е ли така? Притичва в сенките отзад с надежда да не бъде забелязан. Не, не мога да си представя, че бъдещата жена на Франк Девънпорт ще си загуби главата по брат му. Въпреки че може и да греша. Хората си имат най-различни причини да харесват това или онова, нали така?
— Никой не би повярвал, че да убиеш брата на гаджето си, е начин да спечелиш сърцето му — отбелязах.
Поаро поклати глава.
— Помни, Кечпул, не знаем нищо за силата или слабостта на братската връзка между двамата Девънпорт. Струва ли ти се, че Ричард е нетърпелив да бъде разкрит и изправен пред правосъдието убиецът на Франк? На мен, не — обърна се към Кейплинг. — Казахте ни два пъти, че Хелън Актън и Ричард Девънпорт не са се познавали. Моля ви, обяснете и бъдете по-прецизен. Искате да кажете, че познанството им е само бегло или…?
— О, мога да съм напълно прецизен — подсмихна се Кейплинг. — Мога да го очертая по часове. Вероятно и по минути и секунди, ако пожелаете.
— Минути и… и секунди? — Поаро приглади мустаците си.
Приготвих се за това, което предстоеше да ни бъде описано. Очаквах да има толкова малко смисъл, колкото всичко останало, което се изсипа върху нас откак застанахме на „Бъкингам Пелъс Роуд“ в очакване да се качим на онзи адски оранжево-син автобус.
— О, да, мосю Поаро, виждате ли, запознали са се часове преди Франк да умре.
— Mon ami, да не искате да кажете…?
— Да — потвърди Кейплинг, — Ричард Девънпорт и Хелън Актън са се видели за първи път в деня на убийството на Франк Девънпорт.
Поаро стана от стола, отиде до прозореца и се загледа в редицата от малки къщи срещу дома на Кейплинг. Мина известно време, преди да проговори. От него се носеше тихо мърморене, накъсвано тук-там от приглушени възклицания. Наблюдавах тила на необичайната му яйцевидна глава и почти си представях как става все по-голяма пред очите ми, докато най-съвършеният ум на тази земя се изпълва от нови мисли, дедукции и въпроси.
— Казахте ли на Хелън Актън, че не вярвате на историята й? Когато тя ви каза, че познава Ричард Девънпорт едва от един ден…
— Много по-малко — поправи го Кейплинг, — ставаше дума за часове. За малка част от един цял ден.
— И все пак е твърдяла, че е била мотивирана да убие заради него?
— Не точно заради него, мосю Поаро. Каза само, че го обича и… е направила, каквото е направила на Франк, за да е свободна да сключи брак с Ричард.
Изсумтях презрително.
— Защо просто не е развалила годежа си с Франк Девънпорт, ако Ричард е бил този, когото е обичала? Не е необходимо да го убива само по тази причина. Хелън Актън е лъжкиня и това е всичко. Може да е убила Франк, но ако го е направила, било е по друга причина.
— Всичко, което мога да ви кажа, е, това, което тя ми каза, инспекторе — отвърна Кейплинг. — Това, което не спираше да ми повтаря всеки път, когато говорехме: „Направих го, защото вече не обичах Франк. Обичам Ричард. Той е мъжът, когото искам“. Тези думи, едни и същи, отново и отново. След като научих от другите истината за времето на запознанството й с Ричард Девънпорт, говорих отново с нея и… ами, изтъкнах, че двамата с Ричард са се видели едва в онзи ден — в деня, когато Франк е умрял.
— И какво отговори тя на това? — попита Поаро.
— Не го отрече. Но и не го потвърди. Получих същия отговор и от Ричард Девънпорт, когато го попитах.
— За това кога са се видели за първи път?
Кейплинг кимна.
— Нито един от двамата не ми отговори дали за първи път са се зърнали в онзи ден, или не. Всичко, което мога да ви кажа, е, че всички останали се кълняха, че е така.
— Ще се върнем към детайлите от онзи ден след минутка — каза Поаро. — Инспекторе, Хелън Актън твърдеше ли — и изобщо твърдяла ли е, — че се е влюбила в мосю Ричард от пръв поглед?
Маркъс Кейплинг се усмихна.
— Обичал съм? Твърдях, че е така,
Но, Господи, отде тогаз да зная,
че е възможна хубост като тая?31
— „Ромео и Жулиета“ — отбелязах по инерция. Изучавахме я в училище и уроците бяха останали у мен — преследвайки романтичните си пориви, без да мислиш какво позволява обществото, има голяма вероятност да изпаднеш в неловко положение.
