Вътре в себе си помислих — „Ами ако Дейзи е по-умна, отколкото мислим?“
— Какъв мъж би поискал ръката на убийцата на брат си? — попитах Маркъс Кейплинг.
— Мъж, който вярва, че тя е невинна — дойде отговорът му.
Обърнах се към Поаро.
— Сидни Девънпорт несъмнено вярва, че Хелън Актън е виновна, а Ричард е чисто и просто ужасен от баща си. Свива се от страх винаги когато Сидни отвори уста, подскача при всяка негова прищявка…
— Каква е мисълта ти, mon ami?
— Трябва ли да повярваме, че Сидни няма възражения за годежа на Ричард с Хелън Актън? Или че Ричард е готов да му се противопостави единствено по този въпрос, докато всъщност му се подчинява по всички други?
— В настоящия момент ние не знаем достатъчно за членовете на семейство Девънпорт и отношенията помежду им — отвърна Поаро. — Прекалено рано е за такива предположения.
— А знаете ли за бащата на Оливър Прауд? — запита Кейплинг. — Ото, така се казваше.
— Мадмоазел Дейзи го спомена, но не по име. Той имаше роля в историята, която тя ми разказа.
— Франк Девънпорт открадна всичките тези пари не само заради Оливър Прауд — продължи Кейплинг. — Открадна ги и заради бащата на Оливър, Ото, който беше стар и болен. Двамата, баща и син, загубиха всичките си пари, когато се случи онзи проблем с фондовата борса. Франк искаше да помогне и на двамата. Когато Ото Прауд почина, той отново беше заможен човек — благодарение на Франк Девънпорт. Той и Оливър инвестираха откраднатите пари и попаднаха на злато. Ото изживя последните си дни в охолство. Преди да почине, знаеше, че Оливър няма да има парични тревоги до края на живота си. Е, не и докато не взе няколко доста неразумни решения — Кейплинг внезапно размаха пръст и каза със съжаление, — което винаги е възможно, щом са намесени пари.
Прозвуча така, сякаш говори от личен опит.
— Дейзи Девънпорт беше ли сгодена за Оливър Прауд, когато брат й Франк умря? — попита Поаро.
Кейплинг кимна.
— Беше. Но не много време, преди да бъде убит, струва ми се. Може би няколко седмици преди това.
— Разбирам. Значи планът да сключат брак, не е бил замислен след факта?
— Не, изобщо не, но защо питате? — учуди се Кейплинг.
— Винаги е полезно да разберем хронологията в човешките отношения — отвърна му Поаро. — Как всичко си пасва на мястото с останалото. Има много въпроси, които бих искал да задам на Ричард Девънпорт, много повече от тези, които му зададох по време на пътуването ни от „Кингфишър Хил“ до Лондон, и на които той отказа да отговори, нали, Кечпул?
— Да, млъкна и стисна уста като стрида — отговорих. — След като се успокои, че нито Хелън Актън, нито Дейзи ще увиснат на бесилката заради убийството на Франк…
— Не смятам, че това е вярно — намеси се Кейплинг.
— Съгласен съм с вас — отвърнах. — Нищо не е гарантирано. Положението е крайно особено. Както и да е, Ричард Девънпорт обаче вярва в това. И каза на Поаро и на мен, че няма да отговаря на въпроси за семейството си, и се концентрира изцяло върху шофирането.
— Просто извинение — заяви Поаро.
— Опита и друго — потвърдих. — В един момент обяви, че е прекалено изтощен от събитията през деня и му е невъзможно да обсъжда повече въпроса. Лично аз мисля, че той има теория кой наистина е убил брат му, но по някаква причина не желае да ни я каже. Но съм напълно сигурен, че не вярва да е била Хелън, или пък Дейзи.
— Да, това е интересно — каза Поаро. — Кого другиго в къщата би искал да защити? Майка си, вероятно…
Хрумна ми идея, която ми харесваше повече.
— Или баща си… Когато някой се страхува от родител до степента, в която Ричард се страхува от Сидни Девънпорт, вероятно не би бил готов да рискува да го обвини в убийство, в случай че обвиненият бъде намерен за невинен и се върне у дома, където веднага ще накаже обвинителя си.
— Много интересна хипотеза, Кечпул — Поаро ме награди с усмивка и аз се почувствах невероятно доволен. — Инспектор Кейплинг, имам уговорка да говоря с Хелън Актън още утре сутринта, но междувременно любопитството не ме оставя на мира — в признанието й имаше ли включен мотив? Предполагам, че сте я попитали защо е убила мъжа, когото обича, и за когото е била сгодена?
